Дори серийният номер 16173 беше коректен. Кромуел бе уредил номерът да се вдигне от един вагон в разпределителна станция, бракуван и след това прехвърлен на неговия апартамент на колела.
Нищо не оставяше на сляпата случайност. Всеки ход биваше грижливо обмислен и след това репетиран и репетиран многократно. Всички случайности се обмисляха и отиграваха. Нищо не убягваше на вниманието на Кромуел, до последния най-дребен детайл. Никой бандит в историята на Съединените щати, включително Джеси Джеймс и Бъч Касиди взети заедно, не можеха да се сравнят с него по броя на успешни обири и количеството събрана плячка. Или броя на убитите хора.
При споменаването на името на Бел, мисълта на Маргарет се върна към онзи ден, в който бяха танцували заедно в хотел „Браун Палас“. Изруга се на ум, затова че й се прииска да посегне и да го докосне. Самата мисъл я накара да потръпне. Беше познавала много мъже, не малко от които интимно. Но никой не беше й въздействал така, както докато бе в прегръдката на Бел. Беше вълна на копнеж, която нито можеше да разбере, нито да удържи. Започна да се чуди дали изобщо ще го види някога отново, след като знаеше дълбоко в себе си, че би било изключително опасно. Ако изобщо се срещнеха, той със сигурност щеше да разбере истинската й самоличност и да намери пътека към брат й Джейкъб.
— Хайде да тръгваме — каза тя, ядосана на себе си, че е дала воля на чувствата си.
Кромуел забеляза отчуждения поглед в очите й, но предпочете да го пренебрегне.
— Както искаш. Ще се върна утре да проверя резултатите.
Обърнаха се и влязоха в склада. Кромуел спря да заключи вратата и постави лост, за да не може никой да влезе. Стъпките им заотекваха из празната вътрешност на сградата. Единствените мебели бяха в ъгъла, две бюра и тезгях като касиерски гишета в банка.
— Жалко, че толкова наето пространство не може да се използва по-добре — каза тя, докато се суетеше с шапката си, кривнала се настрани, след като се бе измъкнала иглата, която я придържаше.
— Трябва ми място, където да държа вагона отвърна Кромуел. — Колкото по-дълго стои на страничен коловоз до товарна платформа на празен склад, чийто собственик не може да бъде проследен, толкова по-добре.
Маргарет погледна брат си подозрително и отбеляза:
— Пак този поглед.
— Кой поглед?
— Този, който издава, че замисляш нов обир.
— Не мога да излъжа сестра си — ухили се той.
— Предполагам, че ще е загуба на време да се опитвам да те убеждавам да се оттеглиш от бизнеса с обирите.
Кромуел хвана ръката й и я потупа.
— Един мъж не може да понесе да се откаже от игра, в която е по-добрият играч.
Тя въздъхна примирено.
— Добре, но този път къде?
— Не съм решил още. Първата стъпка е да разпиташ дискретно в банковите кръгове за разплащателни ведомости. После трябва да избера градчета, които имат железопътни линии и резервни коловози за товарни влакове. Измъкването е най-важната част от операцията. След това е проучването на улиците и разположението в банката. Накрая идват грижливото планиране на самия обир, разчетът на времето и маскировката ми.
Маргарет спря до бюрата и тезгяха.
— И тук го репетираш.
Той кимна.
— След като агентите ни съобщят разположението в банката и подредя съответно мебелите.
— Свел си го до фина наука.
— Да — отвърна той не без гордост.
— Начинът ти на действие става прекалено изтънчен, прекалено сложен — предупреди го тя.
Хвана ръката й и леко я стисна.
— С нищо по-малко не бих се примирил.
17
Бел дойде в офиса направо от влака. Ървайн и Къртис вече го чакаха в конферентната зала. Разбра, че имат добри новини, след като лицата им не бяха намръщени и не гледаха мрачно. Веселото настроение беше подсилено и с това, че Ървайн пушеше пура, а Къртис извади сребърна табакера от джоба на палтото си.