— Двамата изглеждате с бодър дух — отбеляза Бел и остави куфара си.
— Намерихме някои следи — обясни Къртис, докато палеше цигара. — Нищо разтърсващо, но малки парченца от пъзела.
— А ти, Айзък, натъкна ли се на нещо? — попита Ървайн.
Преди Бел да отговори, Агнес Мърфи влезе в конферентната зала с поднос с три чаши и кафеник.
— Извинете, че ви прекъсвам — каза тя мило, — но помислих, че може би ще желаете кафе, господа.
Бел взе подноса от нея и го постави на дългата маса.
— Много мило от твоя страна, Агнес.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Ей сега ще се върна. — След по-малко от минута се върна с купичка захар и каничка със сметана. — Не ги забравих. Просто не можех да донеса всичко.
— Ти си спасителка — каза Къртис с широка усмивка и я целуна леко по бузата.
Бел и Ървайн се спогледаха усмихнати. Знаеха, че Къртис и Агнес са просто приятели и винаги се дразнеха. Агнес събра полите си, обърна се, напусна стаята и затвори вратата.
— Освен кафето, беше много съобразително, че затвори вратата — каза Бел.
Къртис пусна кръгче дим към тавана.
— Знае си стоката. Агнес не храни повече уважение към Аликзандър от нас.
— Канеше се да кажеш… — обърна се Ървайн към Бел.
— Открих, че освен липсващ пръст вероятно има рижа коса. И кара мотоциклет, който е използвал в повече от един обир. — Бел бръкна в джоба си и извади копринена торбичка, отвори я и изсипа на масата гилзата. — Вече знаем, че Бандита касапин използва колт трийсет и осми калибър. Тази гилза е намерена под един килим. Убиецът някак я е изтървал, след като не е оставил никакви гилзи в другите си банкови удари. Шериф Мърфи в Бисби се оказа умен мъж и накарал окръжния съдебен лекар да извади куршумите от жертвите на убиеца. Всички са от колт трийсет и осем.
— Можем да проверим продажбите на автоматичните колт трийсет и осми калибър — предложи Къртис.
— Не биха могли да са повече от десет хиляди — подхвърли Ървайн саркастично. — Ще отнеме десет агентски години, за да се провери всеки оръжеен дилър, продавач и собственик на магазин за метални изделия, който продава автоматици колт трийсет и осем.
— Арт е прав — отбеляза Бел, загледан в месинговата гилза. — Ще бъде загуба на време.
Къртис се ухили като лисица.
— Не и ако имаме следа към мястото, където се крие бандитът. Тогава можем да проверим търговците на оръжие в района.
— Добро съображение — съгласи се Бел, без да знае какво се кани да разкрие Къртис. Междувременно ще я пратя в Чикаго, да видим дали експертите на агенцията ни могат да извадят някакви пръстови отпечатъци. — Отпусна се на един от столовете, килна го на двата задни крака и вдигна стъпалото си на масата. — Сега да чуем какво изровихте вие двамата.
Ървайн отвори подвързана счетоводна книга и я постави на масата пред Бел и Къртис.
— Ударих добра жила в Елкхорн, Монтана. Записали са серийните номера на петдесетдоларовите банкноти в хранилището им в деня преди обира.
— Мога да разбера защо — каза Бел. — Петдесетачките се фалшифицират повече от всяка друга банкнота. След като счетоводителят им е описал банкнотите, трябва да е оглеждал всяка една, за да е сигурен, че не е фалшификат.
Ървайн потупа с пръст данните в книгата и погледна Бел.
— Може да помолим офиса в Чикаго да пусне бюлетин до банките в Запада да следят за тях. Петдесетачки ще се проследят по-лесно от петачки, десетачки или двайсетачки.
— И много по-лесно от еднодоларовите добави Къртис.
— Ще се погрижа за това — увери ги Бел.
— Поразпитах сам и всъщност стигнах до две банки в Сан Франциско, където са се появили три от банкнотите.
— Добра работа — похвали го Бел. След това се обърна към Къртис. — Е, как е при теб, Артър? Извади ли някакъв късмет?
— Намери ли пътнически вагони, на които може да се е измъкнал убиецът? — попита Ървайн.
— Не. Но виж, товарните вагони са друга история.
— Не бяха ли претърсени от хайките?
Къртис поклати глава.
— Не и натоварените и заключените.
— И това на какво те наведе? — попита Бел.
Лицето на Къртис се разцепи в широка усмивка и засия.
— Много часове ми отне в ровене в мухлясали стари регистри на железопътни компании, но направих интересно откритие. Установих, че три вагона са били на страничните коловози в обраните градове. Товарен вагон номер 15758 е присъствал в град Вирджиния и Бисби по време на грабежите. Във Вирджиния товарният му манифест е записан като петдесет бали бодлива тел за транспорт до едно ранчо в Южна Калифорния. Вагон 15758 е бил празен на страничния в очакване да го прикачат на друг влак в Бисби.