— Празен — повтори Ървайн и се размърда неспокойно в стола си.
— Да, празен. Карал е товар фаянс от Лас Крусес, Ню Мексико, до Тусон, преди да го върнат празен до Ел Пасо.
— Значи можем да го задраскаме — измърмори Бел. — А другите?
Къртис погледна бележките си.
— Номер 18122 е присъствал в Елкхорн, Монтана и Гранд Джънкшън, Колорадо, когато банките им бяха обрани. Бил е на страничния коловоз в Гранд Джънкшън в очакване да го прикачат на влак до Лос Анджелис. Товарът му е бил шейсет каси вино. В Елкхорн с носил товар дюшеци от фабрика в Сакраменто, Калифорния.
— Толкова с 18122 — каза Ървайн. Едва ли бандитът е избягал в различни места.
Къртис още повече засия.
— Запазих най-доброто за накрая. Стана и отиде до черната дъска. Написа на черната повърхност: Мебелна компания „О’Браян, Денвър“. След това се обърна с доволно изражение на лицето. Вече стигаме до товарен вагон, който е присъствал на пет обира.
Бел и Ървайн изведнъж се надигнаха в столовете си, приковали вниманието си в Къртис. Агентът беше хванал бика за рогата и разровил в поле, където никой от тях не бе помислил да влезе.
Изненадан от неочакваното разкритие на Къртис, Бел повтори:
— Вагонът е бил в пет града в деня, в който банките им бяха ограбени?
— Съставих списък на градовете, времето и крайната му дестинация.
Ървайн едва не разля кафето си и го върна на подноса.
— Нямаш ли предвид дестинации, в множествено число?
— Не. Дестинация. Единствено. — Къртис се изсмя тихо. — Във всеки от случаите, мебелният вагон от Денвър е отивал до Сан Франциско. Не можах да намеря никакъв запис да е бил каран обратно до Денвър или някъде другаде. Мога само да заключа, че е бил фасада, използвана от бандита да се измъкне от преследвачите.
Бел се вторачи в написаното на черната дъска.
— Ще заложа месечната си заплата, че една проверка за мебелни предприятия в Денвър ще докаже, че Мебели „О’Браян“ не съществува.
— Мисля, че това се разбира от само себе си — довърши Ървайн.
Бел се обърна към Къртис.
— Кога е последният опис на „Южен Пасифик“ за вагона?
— Бил е оставен на резервен коловоз в железници „Сан Франциско“ преди две седмици. При последното ми запитване все още беше там.
— Значи трябва да отидем и да го потърсим.
— И да го наблюдаваме — додаде Ървайн.
— Това също — отвърна Бел. — Но трябва много да внимаваме, да не предупредим бандита, че стягаме обръча около него.
Къртис запали нова цигара.
— Ще тръгна с първия влак сутринта за Сан Франциско.
— Двамата с Ървайн тръгваме с теб. — Бел се обърна към Ървайн. — Спомена, че три банкноти са се появили в Сан Франциско.
Ървайн кимна.
— Точно така. Една в Национална банка „Кромуел“ на Сан Франциско и две в Национална банка „Крокър“.
Бел се усмихна за първи път.
— Изглежда, че всички пътища водят към Сан Франциско, господа.
— Така започва да изглежда — съгласи си Къртис, още по-въодушевен.
Двамата агенти зачакаха нетърпеливо, докато Бел оглеждаше картата на стената с флагчетата, маркиращи ужасните престъпления на Бандита касапин. Уликата беше почти нищожна и лесно можеше да ги отведе в задънена улица. И все пак това, до което се бяха докопали тримата агенти на Ван Дорн, носеше удовлетворение. Колкото и слабо да беше, нямаха накъде другаде да продължат. Но бе достатъчно, за да се заформя план в ума на Бел.
— Може да се окаже като залагане на товарна кранта в надбягване, но мисля, че може би имаме шанс да хванем бандита в капан.
— Имаш ли план? — попита Ървайн.
— Да предположим, че подхвърлим версия в местните вестници в Сан Франциско, според която на специален влак се товари сума за заплати от един милион до банка в град, населен от няколко хиляди миньори. Голямото количество ще е защото собствениците на мини са обещали специален бонус за работниците, за да предотвратят стачка, обявена от миньорския профсъюз с искане за значително повишаване на заплатите.