Бел плати на кочияша, а носачите внесоха багажа. Тримата детективи влязоха в просторно внушително фоайе. След като се регистрираха, качиха се до стаите си в хидравличен асансьор, облицован с дърво от секвоя. Бел уреди стаите им да са свързани, оформяйки голям апартамент.
— Вижте какво — заговори той на Ървайн и Къртис, — вече е почти пет часа, тъй че нищо не можем да постигнем днес. Хайде да се освежим. После излизаме, вечеряме хубаво, наспиваме се добре през нощта и утре от рано почваме ровенето из храстите.
— На мен ми звучи добре — отвърна Ървайн. Стомахът му къркореше, след като не бяха яли нищо в последните осем часа.
— Имаш ли предвид някой ресторант? — попита Къртис.
— Бронсън е член на „Бохемиън клъб“. Уредил е да се храним с него в трапезарията.
— Звучи страхотно.
Бел се усмихна.
— Не знаете колко страхотно.
В осем часа мъжете слязоха от таксито на Тейлър стрийт пред входа на могъщия и елитен „Бохемиън клъб“. Основан през 1872 г. като средище за вестникарски журналисти и хора на изкуството и литературата, членовете на клуба включваха личности като Марк Твен, Брет Харти, Амброуз Биърс и Джек Лондон. С годините се включваха и други могъщи и влиятелни мъже, които формираха бизнес елита на града и скоро се превърнаха в доминираща група. Не се допускаха жени, а съпруги и неженени гости на членовете трябваше да влизат през задна врата.
Тази вечер бяха допуснали жени в трапезарията от уважение към Енрико Карузо, който бе настоял съпругата му да присъства. Директорите на клуба прецениха, че поводът е специален и направиха едно от малкото изключения.
Ървайн и Къртис последваха Бел в главната приемна и постояха малко, докато към тях се приближи строен младолик мъж със стегнато мускулесто тяло, създаващо впечатлението за висок ръст и енергично разтърси ръката на Бел.
— Айзък, колко се радвам, че се виждаме.
— Удоволствието е мое — отвърна Бел зарадван, че вижда стария си приятел и се подготви за смазващото кости здрависване. — Изглеждаш в добра форма.
— Още работя по тоя въпрос. — Кимна на Ървайн и Къртис и се усмихна. — Здравейте. Аз съм Хорас Бронсън.
Гласът му беше дрезгав и пасваше на широките рамене, които сякаш бяха готови да пръснат по шевовете сакото на изрядно скроения му сив костюм. Чертите на лицето му придаваха вид на ученик под буйната, изсветляла от слънцето коса.
Бел ги представи и го досмеша, като видя израженията на агентите си, и как примигаха щом Бронсън стисна ръцете им в голямата си лапа. Макар да оглавяваше офис с десет агенти в голям град, Бронсън отстъпваше на Бел, който беше с по-висок ранг в агенцията. Освен това изпитваше възхищение към него заради всестранния му опит и безупречната репутация в залавянето на закононарушители. А също тъй беше и задължен на старшия детектив, който го бе препоръчал на Ван Дорн за поста в Сан Франциско.
— Елате с мен в трапезарията — покани ги той топло. — Клубът е известен с гастрономичните си удоволствия и чудесните си вина.
Домакинът им ги изведе от импозантното фоайе в просторната и впечатляваща трапезария, облицована великолепно с махагон на пода, стените и тавана. Размени няколко думи с дежурния управител. После сложи ръка на рамото на Бел.
— Помолих го за маса, която обикновено резервирам за делови разговори. Намира се в един от ъглите на трапезарията и никой няма да ни подслуша.
Управителят ги отведе до една маса встрани от останалите, но с добра гледка към другите вечерящи в помещението. Стоящият до нея сервитьор постави кърпи на скутовете им и изчака, докато Бронсън прегледа менюто с вино и направи избора си. Щом сервитьорът се отдалечи, Бронсън се отпусна и погледна Бел.
— Проверих броя на магазините, които са продавали колт трийсет и осем автоматик, откакто тези оръжия са се появили на пазара. Шейсет и седем са. Включил съм четирима агенти в разследването. Би трябвало да имат отговор до два-три дни. Или по-рано, ако извадят късмет.
— Благодаря ти, Хорас — отвърна Бел. — Това ще ни спести нужното време, за да потърсим и по другите следи.
— Най-малкото, което мога да направя — каза с широка усмивка Бронсън. — Освен това господин Ван Дорн ми нареди да ти окажа най-пълно съдействие.
— Ще ни трябва цялата помощ, която можем да получим.
— Имате ли други дири към Бандита касапин?