Превратаджиите бяха отведени с белезници — грохнали, обезсърчени, победени старчоци, пропилели от слабоумие и последния си шанс. Междувременно Елцин, пиян от неочакваната и за самия него победа, изтича пред телевизионните камери и обяви Комунистическата партия извън закона — смел жест, отбелязващ погребението на една прогнила система, чиято песен отдавна бе изпята. Тълпите посрещнаха новината с одобрителен рев. Ала освен смел този негов акт беше и крайно необмислен, и при това в скоро време щеше да бъде последван от друг, още по-налудничав — окончателното разпускане на Съветския съюз.
С един замах на писалката огромната империя се разпадна на повече от дузина изтърбушени отвътре, враждебни една към друга нации.
В продължение на седемдесет години комунизмът бе служил като единствената спойка за съществуването на най-голямата държава в света, основа на обществения строй, опора на законовия ред и стопанското й устройство. Колкото и феноменално мързеливи, потресаващо корумпирани и некадърни да бяха милионите комунистически функционери и държавни служители, те представляваха кръвоносната система, онези вени и артерии, които опасваха цялата страна и я караха криво-ляво да функционира. Тези хора раздаваха хранителните дажби и мизерните заплати на всеки руснак, те отпускаха жилища на нуждаещите се, те съсипваха с нескопосното си управление заводите и колхозите, те разпределяха стоки и услуги, те поддържаха влаковете в движение. Това бе една ужасяващо разнебитена, неописуемо неефективна система, но все пак система.
Елцин изобщо не си бе дал труда да се замисли какво ще дойде на нейно място, когато тя престанеше да съществува. В черепната му кутия се гонеха няколко криворазбрани клишета за демокрация и пазарно стопанство, но нищо повече. Очевидно си бе мислил, че всичко това ще се появи някак от само себе си, колкото да запълни плодоносния вакуум, който сам бе създал.
Нещо повече: скоро стана болезнено ясно, че Елцин, който така блестящо се бе справил с разбиването на обществено-политическата система, се оказа пълен невежа относно сглобяването на парчетата в нещо ново и работещо. Той беше революционер, радикал, спец по взривяването и разрушенията. Подобно на повечето индивиди от тази порода, той нямаше и най-бегла представа за онова, което следваше след големия взрив.
Докато Алекс Коневич очевидно имаше представа, и то каква! Към момента той вече бе изградил огромен строителен бизнес, необятна мрежа от посреднически къщи за арбитражната търговия, която бе започнала със строителни материали, но вече обхващаше цяла гама стоки, и една руска банка, специализирана във валутни операции, за да управлява взривообразно нарасналите му парични потоци в рубли и валута. И което беше най-изумителното — всичко това бе създадено под носа на репресивния комунистически апарат. В постоянна гонитба с КГБ и на ръба на закона, той бе успял да овладее алхимията на финансите и банковото дело, на международния капитализъм.
Държавата като цяло беше абсолютно неподготвена за такъв бърз преход към капиталистическо пазарно стопанство. Докато Алекс не само бе готов, но и нямаше търпение.
С безпогрешния инстинкт на хищника той се хвърли в играта с главата напред. Първото, което направи, бе да подаде документи за издаване на лиценз за обмяна на валута. До неотдавна това бе в правомощията на правителството на СССР; разбира се, въпросното правителство вече беше само лош спомен и издаваните от него лицензи и разрешителни не струваха и грош. Повикът на деня бе всичко да се приватизира, старите държавни структури да се разпускат, във всяко нещо да се подражава на Запада.
След кратко проучване от страна на регулаторния орган се оказа, че банковите клонове на Алекс са единствените функциониращи финансови институции в страната с подходящ опит и обучени служители и с надеждни мерки за защита на милиардите долари обем на очакваните валутни сделки. Алекс не само получи искания лиценз, но се оказа и в монополна позиция: всеки долар, йена или швейцарски франк, които влизаха в Русия, минаваха през неговата банка. Скоро трезорите се напълниха. Вагони с пари пристигаха от всички посоки — както от западни компании, опитващи се да започнат бизнес в тази новоизлюпена капиталистическа държава, така и от богати руснаци, които прехвърляха огромни суми навън, за не плащат данъци върху натрупаното си по съмнителен начин богатство.