Колкото повече мислеше Колдуел по въпроса, толкова по-доволен беше от себе си. В крайна сметка в тази съдебна зала имаше място само за едно его — ярък пример за вярна служба на истината и справедливостта — и този дребен, смачкан руснак току-що бе подложил крак на Тромбъл и наврял физиономията му в калта.
Когато дойдеше моментът за заключителната пледоария, Колдуел щеше изрично да спомене, че руският тъй наречен „експерт“ е изказал лично мнение — не неоспорим факт, а именно мнение, изсмукано от пръстите и непочиващо на никакви аргументи, — при това след като недвусмислено бе дал да се разбере, че доказателственият материал по делото е издържан във всяко отношение. По неговите собствени думи: перфектен. Освен това гласът на Пьотр беше един срещу много. Гласът на бивш професионален съставител на компромати срещу колективния глас на руската държава — на едно реформаторско, демократично избрано правителство, щеше да подчертае дебело той, а не на някогашната комунистическа диктатура, заради която Пьотр Арбатов е изпращал хора на бесилката.
Дребният руснак бе освободен и с облекчение скочи от свидетелската скамейка. Докато минаваше по пътеката, двамата с Воронин се размениха изпълнени с омраза погледи. Ем Пи обяви, че няма повече свидетели, но въпреки това остана прав, погледна съдията и попита:
— Мога ли да помоля за минута време, ваша светлост?
— Колкото ви е нужно — отвърна съдията Уилис, доловимо намеквайки, че времето не работи за Ем Пи и клиента му.
Алекс стана от мястото си, после Мат, след което тримата се събраха на плътна групичка и известно време оживено шепнеха помежду си.
— Какво мислиш? — попита Алекс Ем Пи.
— Че сме го загазили, и то здраво — отвърна откровено Ем Пи. — Ким беше нашата ключова свидетелка. Но Колдуел ни попречи да снемем най-важната част от нейните показания.
— И вие не смятате, че Пьотр компенсира загубата? — попита Алекс, като оглеждаше изпитателно лицата им.
Мат Ривърс — професионалистът с опит в десетки наказателни дела — отговори от името на двамата:
— Колдуел ще го размаже в заключителната си пледоария. Аз със сигурност бих го направил. От една страна, имаме човек, който по собствени признания е фабрикувал „доказателства“ срещу набедени лица, а от друга — едно цяло правителство. На кого ще повярва съдът, Алекс? Ем Пи кимна пред този неоспорим аргумент.
— Точно така ще постъпи. А ако се опитам да го контрирам в моята пледоария, ще прозвучи, сякаш защитавам Пьотр.
— Тогава да действаме — каза твърдо Алекс.
Мат и Ем Пи се спогледаха. И двамата тайно се бяха надявали да не се стига дотам. Идеята на Алекс беше пълна с правни капани. След миг размисъл Мат каза на Ем Пи:
— Съдията умело се прикрива, но на мен ми се струва, че е на наша страна.
Ем Пи кимна без особен възторг.
Алекс се обърна към двамата.
— Играем ва банк. Всичко или нищо.
— Да се надяваме, че си късметлия… — отвърна Мат, който вътрешно си мислеше, че по-скоро е луд.
— Ако беше такъв късметлия, нямаше да се докара дотук — отвърна сухо Ем Пи.
Алекс и Мат заеха местата си. Ем Пи остана на крака и след кратък размисъл каза неуверено:
— Бих желал да представя на съда още едно доказателство.
Мат му подаде възпроизвеждащото устройство — полупрофесионална уредба „Боуз“ с малки, но чудовищно мощни високоговорители. Алекс я сглоби върху масата, старателно насочвайки говорителите към прокурорската групичка. Междувременно приставът донесе отнякъде удължител, за да я включат. След това Мат сложи на масата пред Алекс пластмасова кутия, в която имаше може би двайсетина касети. Алекс ги прерови, избра една и я подаде на Ем Пи, който я постави в касетофона. Докато пръстът на Алекс чакаше върху старт-бутона, Ем Пи обяви:
— Това е телефонно обаждане до Татяна Лукина, специален сътрудник на началника на кремълската канцелария. Тя е юрист по образование и правен съветник на Борис Елцин.
Алекс натисна бутона.
Най-напред се чу звън на телефон.
„Кой се обажда?“ — попита женски глас на руски език; дори на записа си личеше, че собственичката му е силно раздразнена.
„Моля, изчакайте да говорите с директора на Федералното бюро за разследване“ — каза друг женски глас, на английски език, видимо отегчен.
„Здравей, Татяна! Чу ли новината за вашия човек Коневич? Голям шум се вдига покрай него отсам океана.“
„Кой ти даде домашния ми номер?“
„След като не можах да се свържа с теб в офиса, моите момчета от посолството го издириха.“
„Е, добре. Знам, че си го вкарал в затвора. А защо просто не го прати насам?“