Выбрать главу

Съдът възобнови заседанието след точно четири часа. Медиите бяха уведомени малко преди това и репортери и фотографи се сборичкаха за по-предни седалки в залата и дори за удобни правостоящи места. Дали съдията щеше да допусне първата касета като доказателство? И ако да, как щеше да постъпи с останалите? Но въпросът на въпросите беше: колко прецакан бе Джон Тромбъл, директорът на ФБР? Злорадото любопитство доминираше над всичко останало. Всеки телевизионен канал настояваше пръв да научи съдебното решение още в мига, след като бъдеше обявено.

С мрачни лица адвокатите излязоха от кабинета на съдията и заеха местата си. След четири безкрайни часа, прекарани в арестантска килия, Алекс бе отведен обратно до масата на защитата. Междувременно обаче той бе избръснат, изкъпан, подстриган и преоблечен в строг костюм и вратовръзка. Според него бе дошло време да представи пред публиката и другото си аз.

И наистина, контрастът между презрения престъпник и този висок, атлетичен, красив мъж на масата на защитата беше смайващ. Вече видяхте в какво ме превърнаха онези, крещеше външният му вид; а сега вижте какъв бях навремето, преди да попадна в лапите им.

Страничната врата се отвори. Уилис, повдигнал тогата си от земята, пристъпи към съдийската банка. Изглеждаше едновременно тъжен, яростен, разтърсен до дъното на душата си и донякъде объркан.

Приставът призова за ред и залата утихна. Няколко безкрайни секунди съдията Уилис остана, загледан в тавана — обичайният му навик, преди да обяви решението на съда. В този жест имаше нещо дълбоко символично — някогашният свещеник търсеше мъдрост и подкрепа свише. За разлика от съдията Тромбъл имаше напълно смачкан вид. Той се виеше и гънеше на стола си и все не можеше да си намери място.

Съдията сведе поглед надолу, към залата.

— След като изслушах всички предоставени касети и след задълбочен размисъл аз реших да ги допусна като доказателствен материал.

Алекс се отпусна назад в стола си, докато Елена за малко не извика от радост.

Но понеже съдът бе чул само една от касетите, истинският смисъл на обявеното решение оставаше загадка за присъстващите. Репортерите мълчаха в очакване.

Съдията погледна Алекс.

— Сър, бихте ли станали?

Ем Пи стисна ръката на клиента си. Това „сър“ бе добър знак. Алекс стана.

— Позволете ми най-напред да ви поднеса най-дълбоките си извинения. — Уилис направи кратка пауза, за да намести тогата. — Към това бих добавил и една настоятелна лична препоръка. Очаквам от адвоката ви да заведе граждански иск срещу ФБР и Министерството на правосъдието. С вас са постъпили крайно несправедливо, сър. Никакви парични обезщетения няма да поправят тази несправедливост, но няма и да ви навредят, мисля аз.

Тромбъл седеше на стола си, като се насилваше да изглежда уверен и неуязвим и едновременно с това с опитваше да се разтвори в пространството.

След това съдията се обърна към съда, като говореше на доста висок глас, за да го чува и последният репортер. За начало предаде сбито, но с достатъчно подробности съдържанието на касетите. Беше си водил бележки, но ги поглеждаше рядко, най-вече когато предпочиташе точен цитат пред обобщен преразказ. В Москва бе организиран заговор с чудовищни мащаби, чиято първа жертва се бе оказал Алекс Коневич. Цялото му състояние бе откраднато, фирмите му бяха присвоени, като преди това изпратени от заговорниците лица го бяха изтезавали брутално. Заговорът се простираше до най-висшите ешелони на властта, до кремълската администрация.

— Ние самите сме имали подобни проблеми — обясни съдията. — Спомнете си скандала с държавния петролен резерв при Тийпот Доум, аферите „Уотъргейт“, „Иран-контри“ и прочие. Сегашният случай е едно от тези знакови исторически събития, които покриват с позор цели нации.

Запъвайки се на руските фамилни имена, Уилис изброи заговорниците и накратко очерта приложената престъпна схема. След това подробно описа начина, по който в нея са били въвлечени и използвани като маша американски законоприлагащи институции. За всяка измама е нужен глупак, подчерта той, и директорът на ФБР се бе оказал точно такъв. Сделката е била пределно проста, каза съдията: срещу връщането на Алекс на каквато и да било цена Тромбъл е можел да постави още неколцина свои агенти в Москва. Последва кратко резюме на всичките законови текстове и процедури, които Тромбъл бе нарушил, преследвайки и тормозейки Алекс и Елена Коневич. Те бяха толкова много, че съдията дори не си бе дал труд да ги преброи, но това щяха да свършат впоследствие правни експерти с достатъчно време, за да изслушат внимателно предоставения доказателствен материал.