И така, Алекс и Елена бяха сами, на върха на величествената планина, и гледаха към равнината долу в ниското. Слънцето бе изгряло. Снегът блестеше под лъчите му. Стотици скиори под тях вършеха онова, което върши всеки, принуден да балансира върху две тесни, хлъзгави дъсчици — блъскаха се, състезаваха се, мъчеха се да не паднат, понякога се пребиваха.
Алекс не бързаше да се спусне по пистата. Той седна на земята и се загледа в слънцето, което летаргично следваше своя път по небосклона. Елена приседна до него. Хванаха се за ръце. И двамата знаеха, че е дошло време за онзи Разговор. Седмици наред го бяха отлагали, прекарвайки времето си в сън, изтощителен секс, пиене на вино и особено на шампанско, въздържане от работа и често напомняне колко всъщност се обичат. Но и двамата усещаха разликата отпреди. Близо две години, прекарани в преследване и тормоз, заплахи и терор, плюс година и нещо на принудителна раздяла, ги бяха променили. Бракът им трябваше да се приспособи към тази промяна.
През годината, която бе прекарала без него, Елена бе станала по-самонадеяна, по-независима и упорита. Сама, без чужда помощ, бе развила процъфтяващ бизнес, сама бе надхитрила хора, които се опитваха да я убият. Невъзможно беше да се върне отново към предишната си същност, нито пък го искаше.
Що се отнася до Алекс, споменът за бруталните изтезания и за четиринайсетте месеца, прекарани в затвора, трудно можеше да бъде заличен. Елена не беше сигурна дали изобщо някога съпругът й ще се възстанови напълно. Той рядко се усмихваше и очите му шареха неспокойно насам-натам. Отнасяше се с недоверие към непознати, като първо ги гледаше в ръцете; Елена беше сигурна, че търси самоделен нож.
— Искаш ли да останем тук? — попита накрая той.
— Имаш предвид в Америка? — отвърна Елена.
— Има и други страни. Може да си пробваме късмета и в Русия.
— Семейството ми е там. Всичките ни приятели също.
— Това са важни причини.
— Но за теб не би било добре, нали?
— Мисля, че не. Русия се променя, Елена. Мошениците и КГБ са на път отново да я превземат. Елцин е провален, държат го като чучело, докато подготвят ходовете си.
— И може още веднъж да ни се случи същото, така ли?
— Следващия път ще бъдем по-хитри.
— Те също!
— Така е. Ти избирай. На мен просто ми трябва място, където да правя пари.
— Това ти е проблемът, Коневич!
— Не знаех, че имам проблем.
— Виждаш всичко наопаки. Представи си страната, която ще избереш, като място, където да си харчиш парите.
— Още не сме богати, скъпа моя. Имаме само два милиона и половина в банката. Няма да ни стигнат за вечни времена.
— От делото можем да спечелим още пет до десет милиона.
— Американското правителство ще се съпротивлява отчаяно. Може да отнеме и десетилетие. И в крайна сметка да загубим.
— Ем Пи смята, че ако напишеш книга, която след това да се екранизира, като нищо ще изкараш десет милиона.
— Написването на книга отнема до две години, а хонорарът може да се окаже нищожен. А договорите за екранизация не струват хартията, на която са написани.
— Ти си бил голям песимист!
— Не, реалист съм.
След малко Елена посочи с пръст малкото градче, сгушено долу под тях.
— Красиво е, нали?
— Много. Прилича на френско или германско село, пренесено в рая.
— Какво ще кажеш да си купим къща тук?
— Къщурка с две спални в Аспен струва над милион. А след четиринайсет месеца в килия аз имам нужда от пространство.
Погледът й продължи да се рее надолу, към живописния градец, докато посочи с ръка вилна зона с големи къщи, накацали по склона откъм западната страна. Вилите бяха огромни, на значително разстояние една от друга, с борови дървета, които се извисяваха над стръмните покриви, и в всичко това — на не повече от десет минути от най-долната писта.
— А в онзи квартал там?
— Сигурно почват от десет милиона нагоре.
Двамата се облегнаха назад в снега, хванати за ръце, загледани в синьото небе над главите си.
— Алекс? — обади се по едно време Елена.
— Какво? — отвърна той.
— Забравих да ти кажа нещо.
Той стисна ръката й.
— Михаил беше говорил с Голицин в деня, преди да го убият.
— Знам. Такива му бяха указанията. Да му се обади и да го сплаши. За да може онзи да повярва, че Ники е в дъното на цялата история.
— Да де, ама аз му казах да говори с него и по един друг въпрос, та Михаил взел, че завел и няколко свои приятели, и те… хм, го поканили да поговорят за пари. — Тя помълча малко, като се любуваше на небето.
Алекс бавно се изправи.