— Но ти, народе — завърши той словото си, — не заспивай сладък сън, като виждаш какво си постигнал, не седай да почиваш от умора и трудове, а върви нагоре, да се върнеш, където си бил некога, и още по-нагоре да отидеш. Днес в Цариград имаш своя екзархия и ако не се уморяваш, ако не се жалиш в борба и тежки усилия, ще постигнеш и сичко, що си загубил. Амин!
Той се отстрани от масата и се оглеждаше да изведе наново младите певци на празното място, когато тишината в преддверието стана още по-дълбока. До масата неочаквано се изправи Иванка Руменова. И някаква женица някъде сред събрания тук народ тихо изрече:
— Ох, сладката…
Гласът й се чу надалеко в тишината.
Руменова започна и не трепереше мекият й глас, а се засили и се чуваше ясен, звучен по цялото преддверие:
— Високо просветеният наш учител господин Вардарски каза тук всичко, каквото беше нужно и за девическото училище, както всяка година досега. Но аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение.
Зашумя цялото преддверие, раздвижиха се събралите тук люде, въртяха глави ту към единия, ту към другия си съсед, дочуваха се и отделни гласове; изненадаха се преспанци, като им каза учителката, че си отива. Но шумът бързо стихна — те искаха да чуят какво ще им каже тя.
— Тук аз прекарах ето четвърта година — продължи тя. — Но за мене е най-важно, че децата, с които отворих девическото училище в Преспа, тая година свършват това училище. Най-важно е това, което стана през тия четири години. Когато дойдох, аз трябваше да събирам ученичките си от къща на къща. Сега вие сами ги довеждате в училището. Сега сами виждате ползата. Някои мислят, че жената не е човек. Това е унижение и за тях самите, и за човека. Иде време, когато и жената ще заеме своето важно място в живота. Когато дойдох аз в Преспа, жена не смееше да отиде в чаршията. Сега много жени, в пазарни дни или през време на панаира, помагат на мъжете си. Нека всеки сам да разсъди каква е ползата от това и кога е било по-хубаво, по-разумно. Съпругата е другар в живота и ще имаш голяма помощ, когато тя е просветен човек, а не робиня. Ще кажа и това, че вече и тук, в Преспа, жената се пробужда и скоро ще заеме своето място…
Отново се понесе по цялото преддверие глуха врява, дочу се смях. Видя се отдалеко как силно почервеня лицето на учителката, но тя повиши глас:
— Жените трябва да се борят за своето право! Те трябва да докажат, че заслужават своя залък. И ще бъде за общо добро, когато мъжът и жената заживеят не като господар и робиня, а като свободни хора. Има по света страни, където жената работи наравно с мъжа и там тя е вече свободен човек.
— Ашколсун34 — не се стърпя най-сетне реизът и повтори полугласно: — Ашколсун!
Той не разбираше какво говори учителката, но и всички турци там, които я видяха как застана и започна да говори, сякаш не вярваха на очите си и ушите си. Гледай ти каква жена! Реизът и каймакаминът бяха виждали по Солун и Цариград европейки, които ходеха без страх по улиците, влизаха по магазините и се държаха навсякъде свободно, ала не можеха да се начудят откъде се намери такава свободна жена и в Преспа. Говореше тя като кадия. Ашколсун! А Руменова бе хванала очите на турските големци и със своята външност.
Публиката не можеше вече да се успокои — всеки имаше да каже по нещо на съседа си, а жените се разбъбриха неудържимо. В същото време други от публиката непрекъснато и сърдито подканяха към тишина — махаха с ръце, шишикаха, подвикваха гласно. Учителката побърза да приключи словото си.
— Благодарна съм на всички в Преспа — каза тя с омекнал глас. — Добре прекарах тук, между вас, четири години. Срещнах добри, разбрани хора. Такива са хората тук, че моите усилия като учителка няма да останат напразно и това ще бъде най-голямата награда за мене…
Тя се отдалечи от масата и побърза да се скрие между струпалите се там ученички и ученици, които чакаха да получат свидетелствата си. Хорът изпя още няколко песни, публиката се умълчаваше за късо време, но вече не можеше да се успокои. Пристъпи се към раздаването на свидетелствата и то стана с особена тържественост за учениците и ученичките, които свършваха училището тая година: Вардарски прочиташе гласно името на ученика, успеха му и поведението му, сетне подаваше свидетелството на каймакамина, който пък го предаваше на застаналия чинно пред него ученик. Същото стана и с ученичките, но имената им прочете Руменова, а свидетелствата им раздаде реизът.
Като станаха да си вървят четиримата управници на Преспа, общинарите ги изпратиха чак на улицата. Четиримата ефенди поеха бавно, изтежко своя път към турската махала. На няколко стъпки след тях вървяха почтително тримата ходжи. Когато се бяха отдалечили доста от училището, реизът се обърна към каймакамина и бинбашията вдясно, сетне към кадията вляво и рече: