— Хайде… Ще влезем.
Виждаше се как закуца напред, храстите се клатушкаха над него. Надигнаха се и другите шестима селяни и тръгнаха през ракитака. На двайсетина разтега от портата рекичката завиваше встрани ведно с ракитака по двата й бряга. Тук Атанас Кривиот изеднаж излезе от гъсталака и като се кривеше на всички страни, изтича към отворената порта; втурнаха се след него и другарите му. Те и седмината почти едновременно влязоха в двора на кулата. На няколко стъпки пред входната врата на кулата стоеше наметнат с някаква дреха един от тайфата на Арап ага, види се, току-що станал от сън. Щом видя въоръжените селяни, той изпсува гласно и остана с отворена уста срещу тях. Нататък, към дъното на двора, стояха двете жени и двамата от ратаите на агата; бяха се извърнали насам и също гледаха като втрещени. Атанас се насочи с пушката в ръце към турчина пред входната врата, току зад него вървяха другарите му. Турчинът посегна с едната си ръка назад — търсеше вратата зад себе си, — но Атанас го сграбчи с голямата си кокалеста ръка за разголената гуша, избута го и го притисна до стената:
— Да не си посмеял да викаш! Ей сега ще те изтърбуша!
Турчинът бързо се окопити, но едвам успя да викне с продран глас:
— Хайредин ага!…
Нахвърлиха се върху него и другите селяни — с ръце, с пушки и след къса борба оставиха го мъртъв край стената. После те нахълтаха в отворената врата на кулата и зашляпаха с босите си нозе по дървената стълба на горния кат. Долу бяха само хамбари, а горе имаше четири стаи. Горе, в тесния ходник между вратите на четирите стаи, се показаха други двама от пазачите на Арап ага, и те без оръжие, по долни дрехи, току-що наскачали от леглата си.
— Удри — викна Атанас и гръмна. Изтрещяха още няколко изстрела. Сгромолясаха се там и двамата турци. Селяните минаха през труповете им. На една от вратите се мярна и друг турчин. — Дръжте го! — викна пак Кривиот; той напълни отново пушката си и блъсна съседната врата в ъгъла.
Отвори се широка стая с цяла редица прозорци насреща. Атанас влезе бързо вътре с насочена пушка, след него влезе и шуреят му. Откъм съседната стая се чуваше тропот и вик — водеше се там отчаяна борба. Надигна се страшен писък, сетне утихна задавено и отеднаж настана тишина. А тук, върху нисък одър край стената, седеше сам Хайредин Арап ага, току-що събудил се. Той беше с някаква нощна капа, с разкопчана, шарена риза. В ъгъла срещу леглото му бяха подпрени две пушки, на едно ниско столче там беше сложен силяхлъкът му с кама и револвер, виждаха се и редица патрони под тънката жълта кожа. Агата гледаше изпод вежди нахълталите в стаята му селяни, но и се ослушваше към другите стаи. Лицето му иначе беше спокойно, сънно, ала под мургавината на кожата му бе избила бледност, та изглеждаше като опърлен.
— Е, Арап ага… Куче бесно! — викна или може би въздъхна срещу него Атанас Кривиот.
Тогава агата пристисна презрително дебелите си — модри устни и понечи да скочи. Хлътна бързо върху кривата си нога Атанас, още еднаж и цял се стовари върху турчина с едрото си тяло. Арап ага напразно се опитваше да се измъкне. Кривиот сложи пушката си на пода, сграбчи турчина за брадата, изви главата му назад.
— Дай ножа — посегна той с другата ръка към шурея си.
И закла агата в леглото му.
Селяните взеха само оръжието на петимата избити катили38. Атанас Кривиот рече:
— Да не посмей некой да вземе нещо друго оттука! Ще кажат после, че сме ги ограбили. Ние не сме за грабеж…
Слязоха и седмината долу, в двора. Стояха там все на същото място двете жени и ратаите на Арап ага. Атанас Кривиот им махна с ръка:
— Елате… — Сетне той продължи: — Само вие тука видехте що стана и ако се разчуе за нас, ще знайме, че вие сте казали.
— Не бери грижа, Атанасе — викна един от ратаите. — От нас нема да излезе. Ние…
— Направихме го, ще знайте, за добро. Ама ако отвори некой от вас уста — ще смогна аз да му откъсна главата. Изтребихме бесни песове, дете в майка беше проплакало от них.
— Така, така, Атанасе… Живи да сте, брате!… Не берете грижа — развикаха се един през друг ратаите и двете жени.
Излязоха от двора на кулата седмината въоръжени селяни, надигали сега по две пушки, силяхлъци и всякакви други оръжия. Те още се виждаха надолу по пътя, когато една от жените в двора викна:
— Ама що стоиме ние тука!
И току се спусна тя навън, накъм новото село, припна след нея и другата, като подрънкваше с празното котле.
Малко по-късно откъм селото се зададе тълпа от петдесетина души мъже, жени, деца. Скърбуцаха между тях няколко коли, клатеха глави дребни кончета, магарета. Нахлуха всички в двора на кулата. Разбиха хамбарите, разбиха вратите и на другите складове нататък към дъното на двора. Дигнаха всичко, що се намери тук за храна, за облекло, и го пренесоха по къщите си, скриха го вдънземя, отведоха и конете на Арап ага. Нямаше какво друго да се взема — останаха само голите стени в кулата, разбитите врати и празните хамбари. Тогава тия възбудени люде дигнаха и хвърлиха в трема долу, под стълбата между хамбарите, и убития в двора турчин. Сетне напълниха долния кат на кулата със слама и я запалиха.