Край шадравана сред двора бе застанал Кючук Кадри, препасан и той със силях, с пушка в ръце, и току кривеше надменно рамена, ръце:
— Сто гяурски глави ще взема за Хайредин ага! Няма да питам ни каймаками, ни паши. Тях Ицо Бабол с алтън ще ги купи… — Той стисна кокалената дръжка на ятагана си, който беше мушнат в силЯха му, и викна: — Кардашлар! Тръгвайте след мене. С ръка на кривия си ятаган, с пушка в другата ръка Кючук Кадри се заклати на късите си нозе към портата на джамията. Пред него се разтваряше широка пътека между навалицата, а зад него се струпваха все повече турци и се блъскаха, надпреварваха се кой да го настигне по-скоро. Той излезе пред широката порта на джамията, огледа се, като да се колебаеше накъде да тръгне, и току се отправи към чаршията. След него тропаха с кондурите си около стотина агалари и всички бяха въоръжени. Никой не знаеше и не питаше накъде ги води Кючук Кадри, но всички бързаха след него на гъста тълпа.
Преди тях още, като вледеняващ полъх, се разнесе слух из цялата чаршия, че идат насам разярени въоръжени турци, но панаирджийската залисия не спираше. И дори настъпи още по-голямо оживление — всеки бързаше в страха си да купи каквото бе наумил или да продаде още нещо. Само по улицата, по която се зададоха въоръжените турци, и навред, където минаваха, заглъхваше шум и глас, людете ги гледаха с уплашени очи.
Кючук Кадри влезе право в магазина на братята Баболевци. Нахълтаха в големия магазин и други от турците, сблъскаха се на двете му врати, не ги побираше да влязат всички отеднаж. Магазинът беше пълен и с купувачи, които замръзнаха от страх кой където бе застанал или се притискаха край стените да не пречат на агаларите. Кючук Кадри мина през целия магазин, мина край Миро Баболев, който виждаше, че става нещо нередно, ала не се и опита да спре турчина, а другите турци, които се притискаха след КадриЯта, го изблъскаха чак към стената зад него. Кючук Кадри влезе направо при Ицо Баболев, зад стъклената преграда. На миндерчето там седеше и един битолски търговецевреин, който тъкмо в това време бе извадил една голяма кесия с пари и се готвеше да плаща за някакви току-що купени врешки, Ицо се приподигна па мястото си, като че ли за да посрещне турчина или може би да се защити, но Кючук Кадри бързо насочи пушката си в лицето му и гръмна. Лицето на търговеца в миг почерня, той се сви на мястото си, сетне се по-люшна и падна, рухна без глас в нозете на Кючук Кадри. Евреинът стоя един миг занемял и неподвижен, с кесията в ръката си, после скочи и се дръпна назад, блъсна с гръб стъклената стена зад себе си, изпукаха остро стъклата и се пръснаха със звън на пода. Погледна го Кючук Кадри с мътни очи и току премести пушката в другата си ръка, пресегна се и дръпна кесията от ръката му. И докато мушкаше кесията в пазвата си, прекрачи трупа на убития търговец, надвеси се над масичката, дето Баболевци събираха през деня парите си. Дръпна припряно едно чекмедже, звъннаха там купчини пари и Кючук Кадри сграбчи от тях с цяла шепа, мушна в джеба на потурите си, после пак. На пода тупнаха и се търкулнаха изпуснати монети. Нахълтаха в стъклената стаичка и други турци, струпаха се и те около ниската масичка. Другите турци вън се нахвърлиха да разбиват и грабят по целия магазин. Купувачите се разбягаха един през друг, избяга вън и Сандо, по-големият син на Миро Баболев, избягаха и калфите. Само Миро стоеше там до стената, видя как Кючук Кадри уби брат му и едва когато започнаха турците да ограбват магазина, като че ли гърлото му изеднаж се отпуши, нададе той пискливи викове:
— Аман, агалар! Що правите, защо правите така, агалар! Аман…
През счупените стъкла на преградата се пулеше с пребледняло лице евреинът, но там, зад преградата, нямаше вече турци. Сега те всички тарашуваха и се блъскаха пред рафтовете по всички стени на магазина и колкото мушкаха по пазвите си, в поясите, по джебовете си, много повече тъпчеха разни стоки и вещи по прашния под. Сетне отеднаж, като по команда, грабителите се втурнаха към вратите и се изсипаха вън, на двете улици пред магазина. А оттук, от тоя кръстопът, бе започнала страшна бъркотия, която бързо обхващаше цялата чаршия. — По всички улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи, дюкянджиите спущаха с трясък кепенците на дюкяните си, многобройните сергиджии по улиците и пазарищата прибираха с трескава бързина стоките си и в уплахата си често не знаеха с кое да се заловят понапред. Чуваха се викове, вайкания, плач, викаха мъже, жени, деца:
— Бегайте бре, люде! Турци, турци! Убиват! Майчице!
Чуваха се и други викове по дюкяните, около сергиите:
— Затваряйте по-скоро! Пусни кепенците! Прибирай! Носи това, дигай това! Остави, остави, огън да го гори! Избиха ни!…