Турците се струпаха на улицата за към атпазар, Кючук Кадри махна с ръка и ги поведе нататък. Мнозина от тях се отбиваха ту в един, ту в друг от дюкяните, които бяха останали отворени или полуотворени, и задигаха оттам едно или друго, или пък вземаха нещо и току го захвърляха още там, в дюкяна или на улицата. Повечето от дюкяните бяха оставени отворени или пък кепенците бяха набързо спуснати и зееше отворена само вратата. По тесните тротоарчета бяха разхвърляни всякакви стоки и разни други вещи — стопаните бяха се опитали да спасяват по нещо или пък не са усетили как са изпуснали ключовете от дюкяна, тефтерите, някаква дреха, как е паднал фесът от главата. Една бакалница стоеше цялата отворена, с пълни врещи и сандъци чак на тротоара вън — стопанинът й оставил всичко и избягал, без да се обърне да погледне поне още еднаж дюкяна си.
Бъркотията започна от тая улица, след като се чу изстрелът, с който Кючук Кадри уби Ицо Баболев, Разбягаха се най-напред купувачите в магазина на Баболеви, сетне всички се втурнаха да бягат. Като гледаха пред себе си това подплашено човешко стадо, турците се спуснаха подире му с още по-голямо настървение. Чуха се изстрели, засвяткаха ятагани. Някой от бягащите изпищя отчаяно и когато тълпата отмина и се разля, изчезна по съседните улици, насред улицата останаха два трупа — единият ничком, с подвити нозе, а другият се бе проснал по-нататък по гръб, с разперени ръце и нозе. Турците минаха край тях и като че ли се бояха да не ги настъпят, да не стъпят в кървавите локви край тях. Малко по-нататък те настигнаха; един старец, съсякоха и него с ятаганите си. Целият пазар, от единия до другия му край, беше пуст. Насреща, в началото на доста широка улица, бе се струпал добитък — коне, волове, магарета, сритваха се тук-там, въртяха глави, а над цялото стадо стърчаха неподвижни щръкналите самари, кривите вратове и: плоски глави на две камили. По целия площад бяха разхвърляни стоки, виждаха се съборени сергии, а на пътеката за към чешмата се виждаше една стара преспанка, отпуснала се на колена и легнала цяла върху голям куп навити платна, надиплени ризи, чорапи и други подобни вещи. Тя лежеше там, прегърнала с двете ръце стоката си, косите й, доколкото се виждаха под черната кърпа, отдалеко се белееха. Тя беше единственият човек, който се виждаше по целия този широк площад. Останала бе да пази стоката си, легнала като квачка с разперени крила върху платната, новите ризи и чорапи. Дюкяните наоколо бяха затворени — успели бяха людете тук да затворят, затворени бяха здраво и широките порти на ханищата, дето се криеха много люде, които не бяха успели да избягат по махалите. Огледа Кючук Кадри площада с кръвясали очи, като победител напуснатото от врага бойно поле, дигна пушката и я размаха над главата си:
— Кардашлар! Да вървим към затвора! Там са убийците на Хайредин ага. Да им теглим ние сатъра, докато не са ги пуснали!
След Кючук Кадри тръгнаха не повече от тридесет-четиридесет души турци — останалите бяха се пръснали из чаршията да грабят. Друга една тълпа от турци и цигани, надигнали врещи, торби, кошове, нахлуваше в същото време в чаршията откъм турската махала пак за грабеж. А когато Кючук Кадри и следващите го агалари излязоха на улицата, където беше конакът на каймакамина и градският затвор — срещу тях се зададоха две групи от по двайсетина заптиета и им преградиха пътя.
— Назад, агалар — махна с ръка срещу тях юзбашията39 на заптиетата. — Какъв е тоя бузгунлък40? Прибирайте се всички, така е заповядано!
— Кой, каймакаминът ли? — разкрачи се срещу него Кючук Кадри. — Дай ни път, юзбаши, да турим под ножа тия гяури в затвора! Те избиха Хайредин ага и другите наши османлии.
— Назад, Кючук Кадри! — махна сърдито юзбашиЯта. — Прибирайте се, че ето с нас ще се разправяте. — После той изеднаж промени глас и израза на лицето си, пристъпи към убиеца и му рече примирително: — Не може вече, Кючук Кадри. Каквото сте направили досега, направено е. Повече не може, щом ние излизаме вече на улицата. Хайде, кардашлар, вървете си.
Поогледа се Кючук Кадри, поразкърши рамена и току надяна пушката си на шарения й ремък. Юзбашията не можеше да го пусне по-нататък — към затвора, — но му даваше свободен път, да се прибере с тайфата си. И Кючук Кадри сви по една съседна улица, наежените му другари мълчаливо го последваха.
Заптиетата се пръснаха по чаршията на малки групи. Оттук-оттам, като да изникваха от земята, започнаха да се показват все още преплашени преспанци, които се бяха изпокрили по зимниците и по други затулени места в дюкяните си, разтвориха се и портите на ханищата. Двама чауши с по неколцина заптии тръгнаха и по християнските махали. Те се спираха тук-там и подканяха: