— Ама ти насигурно ли знайш, че русите нема да дойдат скоро тука?
Притвори очи надменно младият Баболев и рече:
— Русите нема да дойдат тука никога Тука ще дойдат австрийци. Ама ще мине време.
— Откъде знайш ти толкова, джанъм?! Кажи да видиме.
Георги Баболев процеди — той знаеше цената си:
— Имам черно на бело. — Той извади, без да бърза, един от вестниците, които бе получил ден, два преди това, и го удари с другата си ръка. — Тука пише. И за Плевен, и за други руски бъркотии.
— Прочети да видиме. Ама то е по швабски…
— Ще те лъжа ли? Нели ти казвам ортаци да бъдем, заедно да бъдем…
Той прочете и преведе по няколко реда от вестника. Брашнаров рече:
— И аз четох за Плевен в гръчките вестници, ама си рекох, като ги пишат в Цариград, може да е лъжа тая работа.
Купиха те йошура за тридесет и пет хиляди лири. И още с купуването му спечелиха до пет и повече хиляди лири — така се продаваше всяка година йошурът за Преспанската кааза: най-малко за четиридесет хиляди. И само за име взеха за съдружник Исмаил бей. Така му каза Брашнаров:
— Ти, бей, в тая работа само с хюкюмата ще се разправяш. Заптии ще поискаш, да речем, ако стане нужда. За тая твоя грижа, бей, ще имаш петстотин лири чиста печалба. Пък ние ще спечелим ли, ще загубим ли, това тебе нема да те засегне. Твоите петстотин лири ти ще си ги получиш и ето ти още сега сто лири.
Взе парите Исмаил бей и сам, по своя воля, стана като заптия на Миро Баболев и Таки Брашнаров. Гледаха преспанци и се чудеха, но скоро стана всичко ясно: Миро и Таки бяха хвърлили срекме в мътна вода. То се знай, в края на краищата, парите при пари ще отидат и кой друг ще може да купи йошура за цялата кааза, но младият Баболев слиса всички: тичаше на кон от село на село, а подир него цяла сурия заптии и колджии57, забрави той съвсем и швабските си капели, и бастунчето си…
Като започна вършитбата и по улиците на Преспа заскърцаха коли, натоварени с ново жито, Андрея пръв заговори:
— Е, хайде да тръгваме. Да посъберем нещо по селата, че хамбарите цела година веке стоят празни. — И като че ли трябваше да се оправдава, той продължи: — Не ми е мене сега толкова до работа, место не ме хваща веке от нетърпение, ама се требва да се работи, пък и повеке хлеб ще е нужен тая година, нели чакаме гости. След като построи новата си къща и после близу една година лежа в затвора, Лазар Глаушев нямаше много пари за търговия. Той каза на Андрея:
— Повеке от триста лири аз не мога да вложа в нашата работа сега. И мене ми стигат. Се ще изкарам от них за прехрана.
— Защо се делиш така? — попита Андрея с огорчение.
— Ами аз не мога с повеке, а ти можеш. Да се знай колко ще е моето.
— Аз никога не съм се делил от тебе и сега нема да се деля. Може да имам сега аз малко повеке от тебе, ама моите пари секога са и твои.
— Знам, знам, Андрея, ама мене не ми требва повеке.
— Не ми требва и мене много нещо…
Така започнаха те двамата търговията си и тая година.
През лятото и докъм средата на месец септември русите удариха Плевен три пъти, но не успяха да го вземат. Тук участвуваха и румънски войски. Застояха се русите и по Стара планина. Турците се опитваха да променят в своя полза хода на войната. Осман паша събираше сили в Плевен и се опитваше да пробие обсадата. Сюлейман паша атакуваше яростно руските и българските дружини на Шипка, за да разкъса фронта и да премине в Северна България. Напираха турците и към Черни Лом. Враговете на Русия и на цялото славянство злорадствуваха, сочеха шумно грешките на върховното руско командуване, на някои руски генерали, Англия подтикваше Австро-Унгария да се намеси в помощ на Турция. Грешки имаше, имаше и неспособни руски генерали, но в руската войска имаше и генерали като Гурко, Скобелев, Драгомиров, а голяма беше храбростта на простия руски войник, на руския офицер, непреодолимо беше търпението им във всички страдания, лишения и всякакви трудности.
И тъкмо когато малцина очакваха, пред самия праг на зимата, руската войска отново показа своята мощ. Плевен бе превзет, започнало бе стремително настъпление по целия фронт, сред зимни студове и бури бе премината и Стара планина, през Пловдив и Одрин русите, бързо се насочваха към Цариград. Светът отново спотаи дъх пред подвизите на руския човек…
Спотаи дъх и Преспа — наближаваше бързо денят на спасението.
Чу се, че казашки разезди са стигнали до Вардара между Велес и Скопие. Не беше далеко оттам до Преспа. Тъкмо по тия дни пред дюкяна на Лазара мина Георги Баболев. Лазар му се усмихна отдалеко, но Андрея не се сдържа, излезе вън, на тротоарчето пред дюкяна, и му каза:
— Отдавна не си идвал, Гьорче, да ни видиш.