Спря се младият Баболев с ръце в джебовете на горната си дреха, понамръщи лице зиморничаво — денят беше студен.
— Ама работа… — отвърна той.
Сините очи на Андрея светеха присмехулно. Той продължи:
— Идат веке, а?
— Идат — отвърна младият Баболев и отеднаж се съживи, засмя се: — Идат, наистина идат, готвим се да ги посрещнем.
— Целият град се готви, целият град…
— А ние с Таки пратихме люде в Тиквешко да закупят там вино. Колкото има, колкото намерят. Сега тичаме да търсим бъчви, чакаме да ни докарат повеке от сто хиляди оки. Казаците, нели знайш, обичат вино.
— Не го обичат по-малко и преспанци. А вие… пара да падне, а?
— Е, защо не… Пък и вино ще има в Преспа повечко.
— Върви, върви, Гьорче. В Преспа ще се намерят бъчви…
Няколко дни по-късно започнаха да се точат цели кервани — коли, коне, катъри, магарета — и всичко пренасяше тиквешко вино в бъчви, в бурета, в мехове. Размириса се целият град на вино. Напълниха се много изби в преспанската чаршия, пък и по махалите, с бъчви и мехове. Нахвърлиха се да купуват от тиквешкото вино всички преспанци, които нямаха лозя и не бяха си сипали свое; който не можеше да си напълни бъчва или буре, вземаше поне по десетина оки. За милите гости… Току виж, някой ден — изтропотили казаци с конете си по преспанските улици! С празни ли ръце ще ги посрещнеш, па да си и последен сиромах! Пък и преспанци доста си попийваха тия дни, от нетърпение да чакат гостите…
Минаха големите празници — Божик, Водици. Нека минават. Идеше друг, по-голям празник…
През месец януари на 1878 година руските войски превзеха Одрин и стигнаха на осемдесет километра до Цариград. Турското правителство помоли за примирие. Руските войски стигнаха до Сан Стефано, на дванайсет километра до Цариград. В същото време английска флота мина през Дарданелите и навлезе в Мраморно море.
IV
Към края на месец февруари същата година преспанският каймакамин получи следното тайно писмо от битолския валия:
„Поради нашите големи грехове тоя път аллах ни изостави и ни лиши от своята милост. На 19 т.м. в Сан Стефано при Стамбул се подписа с русите мирен договор и по силата на тоя договор повереният ми Битолски вилает влиза в границите на новата българска държава. Но аллах никога не е изоставял съвсем своя избран отомански народ и затова още не са загубени всички надежди. Нашите врагове са силни, но силни са и нашите приятели. Когато русите се приближиха до Стамбул, в Мраморно море навлезе на два пъти голяма английска флота, за да ни помогне. Руският аскер е при Стамбул, но зад гърба на Русия стоят немците, французите, италианците и са готови да хвърлят въже на шията й. И тъй, да не губим надежда. Поради всичко това, заповядвам ви следното: правоверните османлии, а също и арнаутите в каазата ви от 18 до 60 години да бъдат поставени под вашите заповеди и на пълно ваше разположение, за да отхвърлят всяка чужда власт, ако бъде установена; ако има в каазата ви гърци или други християни, които признават гръцката патриаршия, вземете ги под своя пълна закрила и ги подпомагайте с всички сили и средства в техните действия срещу всяка нетурска власт, която може да бъде установена, а също и във всичките им враждебни действия срещу българския милет в поверената ви кааза; това последното важи и за всички други народности в каазата ви, които не желаят да влязат в границите на една българска държава; поставете под най-строга бдителност българския милет в поверената ви кааза, като спъвате дейно, осуетявате и унищожавате всякакъв опит от негова страна да установи каквато и да е своя власт в каазата ви или всеки опит да подпомага нова някаква власт или какъвто и да е опит да се наруши сегашното положение на нещата. Във всички нужни и необходими действия от ваша страна при изпълнението на тия наши заповеди предпазвайте се от излишен шум или каквото и да е, което би привлякло в наша вреда вниманието на външния свят. Донасяйте ни своевременно и незабавно за всичко във връзка с тия ни заповеди и тяхното изпълнение…“
По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо:
„До почтения Председатель на българската църковна община въ градъ Преспа и до сички нейни почтени членове.
Известяваме ве за знаше: на 19-ий день отъ месецъ фефруаря 1878 год. во Санъ Стефано ся подписа миръ между Русая и Туркия и ся призна свободно болгарско Княжество, а въ него влиза и цълата наша Македоня. Известяваме ве, защо може да не са стигнали тия въсти до васъ и защо сички неприятели на славяно болгарски народъ ся дигатъ да развалятъ това дъло на нашата освободителка Русая. Тука ще сме на голъма мака най-веке отъ нъкои гърци воглавъ со владиката имъ, тръгнали са да сбиратъ подписи и мюхюри да остане Македошя пакъ подъ Туршя, нъ нъма да прокопсатъ.“