— Слушай, слушай, Глаушев… — викна срещу него Кости Пучура. — Още нищо не се знай! Русия едно вели, ама да видиме какво ще рече ингилизинът и сички други държави. Сан Стефано… а Мраморно море е пълно с ингилизки вапори. Рано е още да се радвате вие.
— Тебе аз, Кости Пучура — обърна се към него Лазар, — искам да ти кажа нещо отделно. Не знам аз какъв грък си ти, влах си, а за гърци говориш, но щом се радваме ние, не требва ли и вие да се радвате като истински християни? Новото царство ще бъде християнско царство и Русия тръгна за доброто на всички християни в Туркия. А ти що, с твоите ингилизи? Искаш да ти стои на главата Кючук Кадри…
— Е, харно, ама не сте само вие тука, в Македония… Има и гърци, и други, а вие българско царство ще правите!
— Има гърци, Кости Пучура, и власи има, и евреи, ето и турци има, и арнаути, ама ние сме от сички повеке. Гърци, власи, турци — нека си бъдат, никой нема да им пречи. В новата държава сички ще бъдат свободни. Като патихме толкова време, цели векове, ние никого нема да потискаме. Така вели Русия: свобода за сички. За правда тръгна тя кръв да пролива…
Размърда се на миндера, изправи се разкрачен Мех, мед Али ага и върти на всички страни тъмни, гневни очи:
— Вие що бре?! Седнали сте тука да делите нашия дьовлет! Гърци, българи, ингилизи, руси… Ние сме тука бре, ние! Да не смей никой да дига глава, бога ми, на парчета ще го сториме! Лазар Глауш, Туркия е тука и толкоз.
— Мехмед Али ага — отвърна Лазар. — Свали си ръката от оружието. Никого нема да уплашиш.
Отново се надигна врява откъм турците, уговаряха се, изглежда, за нещо, ръмжаха и шушукаха и каймакаминът бързо се обърна към тях разтревожен:
— Не, не… оставете! Не така, кардашлар!… — Сетне се приподигна към Лазара: — Дръж езика си, Лазар Глауш! Ти още не си станал каймакамин тука…
— Аз каймакамин нема да стана — отговори Лазар. — Друг ще седне там, на това место, по-достоен.
— А вие защо мълчите?! — обърна се каймакаминът към другите общинари. — Само той ли ще говори, Лазар Глауш?
— Ние сме сички с него — рече поп Димитри Тошев.
— Сички сме с него — рече и Борис Мутафчия.
— Станете сега да си вървите — махна с ръка каймакаминът и дигна пръст, размаха го заканително: — И добре запомнете какво ви се каза.
— Ще си вървим — изправи срещу него глава Лазар. — Ама скоро и вие ще ся вървите оттука и завинаги.
Общинарите се отправиха към вратата, а заедно с тях излезе и Миту Чука.
— Не ме е яд на турците — рече той. — Нихно царство беше досега, мъка им е, че го загубват. Ама тоя погърчен влах, Пучура — той по турчин и от турците иска да излезе, той ще крепи султана…
Всеки ден преспанци очакваха да влезе руска войска в града им. Всеки ден се слагаше да ври на огнището тенджера с по-хубава гозба или поне каква да е чорбица — да не е къщата без топло ядене, както ставаше иначе много пъти по сиромашките къщи: човек сам в къщата си всякак може, но дойде ли ти гост — трябва да му сипеш нещо в паничката. Всеки ден преспанки бяха като пред голям празник — тревожни, припрени, със запретнати ръкави — да измият, да изтупат, да преметат още еднаж новите чорги и килими, да по-нагледат подаръците, кой каквото си е приготвил за милите гости — кошули, чорапи, кърпи, всичко да е в ред и готово. Всяка минута гостите може да изпълнят улицата и тичай да разтваряш врати и порти! Всеки ден и колко пъти на ден ту един, ту друг от къщи ще мине през двора, ще отиде да надзърне на портата — нагоре и надолу — не идат ли вече, не се ли задават най-сетне? Цели ята деца от разни махали се събираха на битолския път и там пренесоха игрите си — чакаха първи да видят русите. В чаршията всеки ден беше празник: изоставиха людете работата си, събираха се на весели разговори по дюкяните — от дюкян на дюкян, пращаха по кръчмите чирачета за вино и ракия и чуваха се песни — кога е било то песни да се пеят по дюкяните! От много радости през деня някои вечер се връщаха весели и превесели и ту към едната стена ще се гурне, ту към другата, портата си не може да познай, а кога ще видиш преди пияни люде да се кандилкат по улиците! Чаршията се пълнеше със селяни всеки ден и които имаха приятели по дюкяните — ще се отбият по два, по три пъти и все това ще питат: