!тб.
В твърда увереность, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме чвоть съ най-дльбоко почитанье да ся наричаме на Ваше Високопревосходителство покоръниьи слуги.
Македонски българи
Представители одъ разни общини одъ Македоня Солунъ, 20-го мая 1878 г.
Печат на Велешкото църковно настоятелство, 1868 г.
Печат на Струмишката църковна община, 1870 г.
Печат на Скопското българско общество, 1870 г.
Представители Велешки Саздо Петрушевъ Шулевъ Ан Георговъ
Представители Струмички Ставрушъ Тимовъ Констандинъ Русовичъ
Представители Скопски
Тодоръ Стевковичъ Иованъ Карагеорговъ
Печат на българската община в Битоля, 1872 г.
Печат на Прилепската българска община
Печат на Неготинската българска община, 1871 г.
Представители Прилепски
Христо х. Илювъ Христо Фукара
Представителм Тиквешки х. Арсо Христо Николовъ
Печат на Гевгелийската българска община, 1871 г.
Печат на Кукушката българска община
Печат на Солунската българска община
Печат на Баташката община
Печат на Тетовската българска община, 1869 г.
Печат на Кумановската българска община, 1870 г.
Представители Гевгелски Георги Баялцали Ичо Догановъ
Представители Кукушки Андонъ х. Стойковъ Михаилъ х. Диновъ
Представители Солунски Паунчевъ Никола Наето Стояновъ
Представители (отъ) Ваташа Мише Ризовъ
Ризо Добревъ (Имената не личат ясно)
Представители Тетовски
Икономъ папа Серафимъ: Заф1ръ Нжоловъ
Представителн Кумановски Попъ Божинъ:
Д1мо Ивановъ
Представители(ь) Радовишъ Христофоръ Константиновъ Хрисго Ико(но)мовъ
Представителн Воденскн Трпче Стояновъ Иованъ Безо
Печат на СъреквгМелиичко-Драмско-Неврокопското учителско дружество
Печат на Петричкия казалийски съвет
Печат на Неврокопската българска община
Настоятели училищни Стефанъ Шаманджиевъ Георги Любаховскьш
Представители Петрички Стоянъ Герпевъ Георги Урумовъ яп авителн. Нввронваеш
Печат на Д. Хисарския казалийски евветъ
Представители Демиръ Хисарь Попъ ДмЬри Кърчевскй ванъ Голагановъ
Печат на Щипската българска община
Кюстендилска епархия
Печат на Сърската българска църковна община
Печат на Драмската българска църковна община
Представители Щипски Мано Панаютовъ
Лазо х. Димитровъ
Представители Сърскн Ил1я Иоваловъ Касарозъ Иванъ Братановъ
Представителн Драмски
Печу х. Оглу Алекси Чановъ“
Представителите на Радовиш и Воден не бяха донесли със себе си печатите на своите общини и сложиха само подписите си, а представителите на Битоля и Неврокоп удариха само печатите на общините си.
Когато се завърнаха в Преспа Лазар Глаушев и Андрея Бенков, целият град знаеше къде бяха ходили и що бяха вършили. Узна и каймакаминът, узнаха и мнозина от преспанските турци. Лазар и Андрея не бяха се крили много ни в Преспа, ни в Битоля, ни в Солун. Турците в Преспа кротуваха и изчакваха. Чу се за турски бунтове и размирици само някъде по Родопите.
На 13 юни 1878 година се откри Берлинският конгрес Англия, Германия и Австрия разкъсаха Санстефанска България на три части: от Северна България се създаде не напълно свободно княжество; така наречената Източна Румелия с главен град Пловдив бе превърната в автономна турска област, а Македония оставаше и занапред под пълна турска власт. Без да пролее ни капка кръв, Австрия успя да си присвои Босна и Херцеговина, а като награда за своето приятелство към Турция Англия получи остров Кипър.
[# Един екземпляр от това прошение се пази в Пловдивската на родна библиотека и музей.]
Щом се разчу по Преспа за берлинското злодеяние, мнозина преспанци изпаднаха в смут и страх. Те не бяха крили радостта си от руската победа и сега се бояха от турско отмъщение, ала още по-голям беше страхът им и смущението им пред бъдещето, след като бяха повярвали, че няма да бъдат повече турски роби. И които бяха по-предприемчиви, взеха да бягат от Преспа; продаваха набързо каквото имаха от имот и покъщнина или пък изоставяха и дом, и всякакъв имот и бягаха на север, към свободната българска земя. Бягаха отделни люде от по-младите, но бягаха и цели домочадия.
— Да побързаме, докато турците не са затворили пътищата и новите граници!
За едно късо време, докато започнаха първите студове, само от Преспа избягаха над две хиляди души, а имаше бежанци и от селата. Бежанци имаше и от цяла Македония.
И Ния Глаушева тогава отвори дума пред Лазара за бягство.