Като се обърна следователят към прозореца, искаше да покаже своето пренебрежение към Лазара, към това, което можеше да каже той. Тъкмо оттам почна Лазар и макар да усещаше бързите, отсечени удари на сърцето си, напрягаше всички сили да защити живота си. Той чувствуваше лека парлива болка дълбоко в гърлото, някакво леко стържене по врата си — с ловки, жилави пръсти следователят слагаше въже около шията му. Колкото напрягаше Лазар ума си да подбира всяка дума, толкова се напрягаше той да поддържа гласа си спокоен и твърд, да запази спокоен израз на лицето си. Той каза също на турски:
— Лошо са те осведомили, следовател ефенди. Не е вярно това, което са ти казали против мене. Всичко е наредено така, че да ме погуби, а не както е според истината и правдата.
Следователят се обърна към него с едва-едва учудено лице:
— Отричаш ли?
— Отричам, следовател ефенди.
— Свидетели за всичките ти думи и деяния са всички първенци в Преспа.
— Извинявам се, следовател ефенди, но ако има свидетели срещу мене, това ще са хора от другите народности в Преспа. Няма да се намери нито един мой сънародник в Преспа, който ще потвърди техните обвинения срещу мене.
Следователят изеднаж отвори очи изненадан и сега изглеждаше чудно, че имаше такива големи, опулени очи. Бързо се съвзе и каза:
— То се знае, твоите ще бъдат с тебе!
— Може да е така, но също така се знае, че чуждите ще бъдат против мене.
Следователят подскочи, загуби власт над себе си.
— Ние не можем — викна той кресливо, — не можем да не вярваме нашите първи хора в Преспа!
— Тогава, следовател ефенди, господ да ми е на помощ.
— Признай всичко и съдът ще бъде снизходителен към тебе.
Лазар усети как изчезна парливата болка в гърлото му: следователят не беше вече толкова самоуверен.
— Няма какво да признавам, следовател ефенди, Работил съм за християнския народ в моя роден край, за църкви, за училища, но всичко е било по закон. Какво е станало с преспанския конак, аз не знам. Чух гърмежи една нощ, но бях в затвора, затвориха ме много време преди това.
Загледа се в него следователят със зли, враждебни очи. Дигна едно от перата пред себе си, показа го на Лазара, завъртя го между розовите си, пухкави пръсти:
— Аз ще говоря вместо тебе… — и без да дочака отговора на Лазара, плесна по масата: — Чауш! — На вратата се показаха и двамата заптии: — Отведете го!
Около един час по-късно пред следователя се изправи Вардарски. Ефендията току-що бе написал две големи страници и в заключение ги сочеше като безспорен следствен материал срещу Лазар Глаушев. Беше доволен от работата си и бе възстановил отново своето самочувствие на ловък, изкусен следовател. Но той не можа да скрие учудването си, като видя насреща учителя. Едрата глава на Вардарски беше едно валмо от разбъркани, нечисти косми, бледото му лице беше прерязано от черната превръзка на сляпото око, а здравото му око пламтеше още по-силно и в цялата му външност личеше нападателна стремителност, по измачканата му дреха се виждаха засъхнали кървави петна. Той не дочака следователя и заговори пръв, а турчинът още повече се учуди на анадолския му турски език. Вардарски рече:
— С мене вие, следовател ефенди, нямате никаква работа, нито пък аз с вас.
— Как тъй… — и следователят още по-плътно стисна тънките си устни.
— Аз отивам направо пред съда и там ще кажа, което имам да кажа.
— В съда мога да те пратя само аз. Без мене ти не можеш да се явиш пред съда.
— Прати ме тогава. Искам да се явя там. Но ти и без това, нали?
— Чуден човек! Ти ли разпитваш мене или аз тебе…
— Както се случи.
— Я мълчи там! И не забравяй къде се намираш!
— Хе, следовател ефенди, как ще забравя къде се намирам!…
Следователят нервно премести по масата едно от перата си, после пак го върна на мястото му.
— Ти взе ли участие в нападението на конака в Преспа?
— Да. Взех участие.
— Там ли, на самото място те заловиха и с оръжие в ръка, нали?
— Там. На самото място. С оръжие в ръка.
— Имаше ли други хора с тебе? — продължаваше да разпитва следователят с нарастващо въодушевение и в гласа му взеха да прозвучават сладникави нотки.
Втренчи в него Вардарски окото си и рече:
— Нищо повече няма да чуеш от мене. Няма полза. Кажи да ме върнат в кауша.
— Ако се държиш така и пред съда, няма да отминеш бесилката. — Вардарски нищо не отговори, а обърна рошавата си глава към прозореца. Гласът на следователя стана по-твърд: — Заловили са те на местопрестъплението. С оръжие в ръка… — Вардарски мълчеше. — Ти и сам признаваш. — Следователят почака един миг и гласът му отеднаж се пречупи, омекна: — Ами защити се по някакъв начин бре, човече! Говори. Кажи, че са те подмамили, че си бил пиян или… Кажи кой те подмами, ти не ми изглеждаш лош човек, учител си бил. Защо искаш сам да сложиш въже на шията си…