Лазар сложи ръка върху коляното му: — Нема да те пъдя. Ама така да знайш: може и нищо да не извадим ние с тебе.
Посегна Кривиот да си направи втора цигара и големите му ръце трепереха от вълнение и радост. Погледа го Лазар и току извади и му даде две лири:
— Скоро ще тръгваме… да оставиш у дома некой грош.
Сега Кривиот се просълзи. И призна:
— От два дни, бачо Лазаре… дома нема ни щипка брашънце…
Като сключи неочаквано Лазар Глаушев такова съдружие, дойде му на ум и за друго съдружие. В Преспа имаше още шестима житари, по-средна ръка люде като него, и единият от тях беше турчин. Те всички бяха еднакво застрашени от Брашнаров и Баболев, които искаха да закупят житото от цялата околия. Лазар ходи при всеки един от тях, по един път и по два пъти, предложи им да направят общо съдружие. Все това им повтаряше:
— Като сме заедно, по-лесно ще се борим с Брашнаров и Баболев, ще; успеем и ние да закупим по нещо, а така, един по един, те лесно ще ни прегазят.
Неколцина от житарите веднага отказаха:
— Секи с късмета си, Лазаре…
Другите доста се позаслушаха в думите му, но и те отказаха. Само турчинът се съгласи, по-после и той се отказа: беговете и агаларите нямаше да го оставят без жито. Като чуха двамата нови мелничари за тия опити на Лазара да сдружи срещу тях всичките преспански житари, и двамата открито му се заканваха. Георги Баболев дойде в дюкяна му:
— За тебе нема полза, бачо Лазаре, да тръгваш срещу нас. Сега Таки хептен ще те съсипе.
— Таки… ами ти? — навъси се Лазар и не дочака отговора му: — Така не се живей с людете, Георги, така не се работи… Ще ме съсипе… защо? Немам ли аз право на един залък хлеб? Во секо нещо требва да има чест и човещина…
— В търговията, бачо Лазаре…
— И в търговията.
— Ама и ти си тръгнал да събираш срещу нас…
— Тръгнах, като научих, че Таки се готви да ме съсипва… и мене, и сички като мене. — Той усети как заигра сърцето му и повиши глас: — Ще ме съсипе, а? Де да видим!
Младият търговец присви устни насмешливо:
— Ти значи, поемаш ръкавицата.
— Що е то… аз ръкавици не нося.
— Аз, бачо Лазаре, те обичам и те жаля. Ти си патриот човек и…
— Немой да ме жалиш, не ща да ме жалиш. Но аз ще бъда честен търговец, млади момко. Парите и богатството не са най-важното нещо на тоя свят. И не са трайно нещо те, парите…
Тоя път Лазар тръгна по селата няколко дни по-рано и като да излизаше на бойно поле. С него тръгна и Атанас Кривиот. Най-напред влязоха в Гранче.
Роднините му го посрещнаха сдържано и все въртяха очи, кривяха голи вратове, не смееха да го погледнат.
— Много работа, Лазаре…
— Е, то се знай. Вършитба. — И той попита: — Колко жито ще ми дадете тая година?
Отговори един от братовчедите му:
— Още не сме овършали. Бегът още не ни е дал нашето.
— Ще овършите. Ще си приберете вашето, както сека година Нели знам, не ни е за пръв път. Кажете колко жито ще ми дадете и аз сега засега нема да ви дам ни пара. Ще ме чакате.
Лазар говореше с твърд глас, но и братовчедът му се сопна:
— Не можем да те чакаме. Пари ни требват. Малко ли чакаме вършитбата цела година!
Лазар го улови за пояса, поразтърси го:
— Слушай, братучед: знам аз сичко. Казали са ви да не ми продавате жито. Ще ви го платят по-скъпо от мене. А вие ще ме предадете ли, за да земете два гроша повеке? Слушай сега и друго нещо да ти кажа: и аз ще ви платя толкова, колкото ще ви плащат другите. Само едно нещо искам от вас: да ме почакате за парите.
Той остави роднините си и замина с Кривиот за съседното село. Ден след ден, те обиколиха почти всички села от двете страни на битолското шосе. Навсякъде Лазар говори със селяните, както с роднините си в Гранче. Навсякъде те въртяха очи и кривяха голите си вратове; людете на Таки бяха размътили главите им. А и те сега, закупвачите на Брашнаров и Баболев, ходеха по селата. Като чуха, че и Лазар ще плаща колкото и те — закупвачите на новите мелничари не повишаваха цената на житото и това беше първото им отстъпление. И сега не Лазар, а Кривиот подръпваше и разтърсваше селяните за широките им пояси:
— Що бре… Вие со чорбаджиите ли, дето имат цели врещи с алтъни? И бачо Лазар ще ви плати, колкото них. Не знайте ли кой е бачо ви Лазар, та не искате да го почакате с парите? Кому е изял и една пара досега? Ето и той ще ви даде по некой грош, а за другите ще го почакате, както винаги досега. Е, той нема пълни врещи…
Лазар не можа да раздаде всичките си пари. Някои от селяните приемаха да им дава нещо като предплата, но други не приемаха и Лазар не знаеше що мислеха те. ПрибрАха се с Кривио угрижени. И за една цяла неделя след като се върнаха в града, едва дойдоха за Лазара десетинапетнайсет селски коли с жито. Атанас Кривиот се опитваше да го успокоява: