Нашата къща бе по-голяма и по-висока от останалите на улицата, защото се издигаше над портал с тунел, водещ към работилницата и складовете. Моята стая се намираше откъм улицата, точно над входа, и тъй като от въздушния простор ме деляха само летви и малко хоросан, в стаята ми бе шумно през всеки ден от годината и нетърпимо студено през зимните месеци. Тъкмо в тази стая израснах полека и се превърнах в човека, който съм.
Този човек е Le Professeur de Magie, а аз съм господарят на илюзиите.
2
Време е да направя пауза, макар и още в началото, защото този разказ не цели да предаде събитията от живота ми по обичайния маниер на автобиографиите, но е, както вече споменах, насочен към тайните в живота ми. Тайната е съществена част от моята работа.
Затова нека първо да разгледам и опиша метода, с който ще си послужа в този разказ. Самият факт, че ще опиша тайните си, може да бъде схванат като предателство спрямо себе си, но, разбира се, като илюзионист мога да се погрижа да видите само онова, което искам да видите. Загадката присъства по подразбиране.
Следователно би било справедливо още от самото начало да хвърля светлина върху две тясно свързани теми — Потайността и Разбирането на необходимостта от потайност.
Ето един пример.
Почти неизбежно в упражняването на професията ми настъпва момент, когато илюзионистът прави забележима пауза. Пристъпва в светлините на рампата и облян в пълния им блясък, застава лице в лице с публиката. Тогава ще каже, или ако представлението му е мълчаливо, на всички ще се стори, че казва: „Погледнете ръцете ми. В тях няма нищо скрито.“ След това ще ги вдигне пред очите на публиката и ще й покаже дланите си, ще разтвори пръсти, за да се убедят, че между тях не държи нищо. Без да спуска ръце, ще ги завърти, така че публиката да ги види и от другата страна, потвърждавайки, че те наистина са абсолютно празни. За да реши въпроса окончателно и извън всякакво съмнение, фокусникът ще подръпне леко ръкавите на сакото си на около три-четири сантиметра, за да оголи китките си и да демонстрира, че там също няма нищо скрито. След това ще представи своя номер и точно тогава, секунди след неоспоримото доказателство, че ръцете му са празни, в тях ще се появи предмет: ветрило, жив гълъб или заек, букет хартиени цветя, понякога дори горяща свещ. Това е парадокс, нещо невъзможно! Публиката е възхитена от загадката и аплодисментите избухват.
Как е възможно?
Фокусникът и публиката са сключили помежду си договор, който наричам Негласен договор за магьосничество. Никоя от двете страни не го казва на глас и в действителност публиката почти не осъзнава, че такъв Договор съществува, но налице е точно това.
Човекът на сцената, разбира се, изобщо не е магьосник, а актьор, който играе ролята на магьосник и който иска публиката да повярва, дори и само временно, че обладава тъмни способности. Междувременно публиката знае, че онова, което вижда, не е истинска магия, но потиска знанието и негласно приема желанието на артиста. Колкото по-съвършено е умението му да поддържа тази илюзия, толкова по-високо ценени са измамните му магически способности.
Действието, при което ръцете му са представени като празни, преди разкритието, че въпреки това няма как да са били, само по себе си е съставна част от Договора. Според този договор в сила са специални условия. При общуването в нормална социална среда например колко често възниква необходимост някой да доказва, че ръцете му са празни? Обърнете внимание и на следното: ако фокусникът внезапно покаже ваза, пълна с цветя, без преди това да намекне на публиката, че подобна демонстрация е невъзможна, представеното от него в никакъв случай не би било взето за трик. Няма да последват аплодисменти.
Ето какво илюстрира моят метод.
Позволете ми да установя границите на Негласния договор за магьосничество, в светлината на който пиша тези думи, за да могат читателите ми да осъзнаят, че разказът оттук нататък не е магия, а нейна привидност.
Първо, нека в известен смисъл на думата вдигна ръцете си с дланите напред, с разтворени пръсти, и ви кажа (отбележете си го добре): всяко изречение в този бележник, описващо живота и работата ми, е вярно, добронамерено и предава действителността до последната подробност.