Когато денят настъпи, имах късмета предварително да бъда поканен от леля си за обяд, защото спиритистът пристигна в дома й поне час преди определеното време. Това хвърли домакинството в немалко объркване. Прецених, че е част от замисъла му, за да може да извърши някои предварителни приготовления в помещението, където ще се проведе сеансът. Заедно с младите си асистенти, мъж и жена, затъмниха прозорците с черни завеси, преместиха ненужните мебели настрани и внесоха свои, които носеха за случая, навиха килима, за да открият дъските на пода, и поставиха дървен шкаф, чийто размери и външен вид бяха достатъчни, за да се убедя, че ще бъде изпълнена обикновена сценична магия. Оставах по-назад дискретно, но без да изпускам нищо, докато те правеха своята подготовка. Не желаех по никакъв начин да привличам интереса на спиритиста, защото ако беше нащрек, можеше да ме разпознае. Предната седмица едно от представленията ми бе предизвикало един-два ласкави отзива в пресата.
Самият спиритист беше млад мъж приблизително на моята възраст, със стройно тяло, тъмнокос, с тясно чело. Имаше предпазлив вид — почти като преживно животно, прекарващо поредния си ден на полето. Извършваше бързи, прецизни движения с ръце, сигурен признак, че пред себе си виждах отдавна практикуващ илюзионист. Младата жена, работеща с него, беше със слабо, гъвкаво телосложение (поради физиката й допуснах, погрешно, както се оказа, че участва в триковете) и доста привлекателно лице. Носеше тъмни, скромни дрехи и почти не проговаряше. Другият му асистент, грубоват младеж, едва навлизащ в зрялата си възраст, имаше гъст рус перчем и нахална физиономия, подхвърляше заядливи забележки и не спираше да се оплаква, докато влачеше тежкия реквизит.
По времето, когато и другите гости на леля ми бяха пристигнали (беше поканила осем или девет от приятелите си и предположих, че идеята е да поделят разноските), подготовката на спиритиста бе приключила и тримата с асистентите му седяха търпеливо в стаята в очакване да настъпи уреченият час. Поради това ми беше невъзможно да огледам отблизо реквизита му.
Презентацията, която заедно с встъплението и създаващите допълнителна атмосфера паузи продължи малко повече от час, се състоеше от три основни илюзии, грижливо изградени така, че да създадат усещане за тревожност, вълнение и максимална автентичност.
В началото спиритистът изпълни илюзия с поклащаща се маса, за да демонстрира драматични физически прояви; масата се завъртя съвсем сама, след което се изправи страховито във въздуха, карайки повечето от нас да изпопадат на твърдия под. След този номер присъстващите трепереха в развълнувано очакване, готови на всичко, което можеше да се случи. После с помощта на своята асистентка и съучастничка спиритистът, по всичко изглежда, изпадна в хипнотичен транс. След това завързаха очите, устата, краката и ръцете му и го оставиха безпомощен вързан в шкафа, който съвсем скоро се превърна във фокуса на многобройни шумни, стряскащи и необясними паранормални ефекти: странни ярко пробляскващи светлини, звуци на тромпети, чинели и кастанети; от самия шкаф потече като от нищото зловеща „ектоплазмена материя” и покапа по пода, осветена от мистериозна светлина.
Освободен от шкафа и оковите си (когато отвориха вратата, видяхме, че е все така здраво вързан, както и при влизането си) и чудодейно излязъл от хипнотичното си състояние, спиритистът най-сетне се захвана с основната част на номера. След кратко, но красноречиво предупреждение за опасностите от „пресичането на границата“ със света на духовете, но и с намек, че резултатите оправдават риска, спиритистът изпадна за пореден път в транс и почти незабавно влезе в контакт с отвъдното. Не след дълго успя да долови присъствието на духовете на определени починали роднини и близки приятели на гостите, при което от едната на другата група бяха предадени утешителни съобщения.
14
Как постигаше всичко това младият спиритист?
Както вече казах, професионалната етика не ми позволява да разкрия тайната. Нито при онези обстоятелства, нито сега бих могъл да посоча, освен в най-общи линии, тайната на онова, което без всякакво съмнение бяха чисто и просто фокуснически ефекти.
Поклащащата се маса всъщност изобщо не е илюзионистки трик (макар да може да бъде представена за такъв, както в случая). На практика е слабо известен физически феномен, при който, ако десет-дванайсет души положат длани върху повърхността на кръгла дървена маса и им бъде съобщено, че масата скоро ще се завърти, само след минута-две се случва точно това! Веднага щом ефектът се прояви, масата неизменно започва да се накланя в едната или другата посока. Сръчно подпъхнатия крак, внезапно повдигнал някой от краката на масата, я изважда от равновесие по драматичен начин, при което тя се изправя и се стоварва стряскащо на пода. И с малко късмет отнася със себе си част от участниците, причинявайки изненада и вълнение, но без никой физически да пострада.