Отговорът му бе незабавен. Върна бележката ми, накъсана на парчета, придружена от друга бележка, в която саркастично ме подканяше да възстановя целостта на хартията със собствената си, превъзхождаща неговата, магия.
Две вечери по-късно, докато изнасях представление в „Луишъм Емпайър“, той се изправи от предния ред пред авансцената и извика така, че всички да го чуят:
— Асистентката му е скрита зад завесата в лявата част на шкафа!
Което, разбира се, беше самата истина. Вместо да дам знак да спуснат голямата завеса и да се откажа от номера, нямах друг избор, освен да продължа, да предизвикам появата на асистентката си с театрален жест и да се оттегля оклюмало под велите сконфузени аплодисменти. В средата на първия ред пред авансцената като липсващ зъб зееше едно празно място.
По този начин започна враждата, която продължи през годините.
В своя защита мога да изтъкна единствено младостта си и липсата на опит, предизвикали започването й, зле насоченото професионално усърдие и липсата на житейски опит. Анджиър трябва да поеме част от вината; извинението ми, макар и закъсняло, бе искрено, а отхвърлянето му — злонамерено. Но от друга страна и Анджиър по онова време бе млад човек. Трудно ми е да си припомням пак онези времена, защото враждата помежду ни се проточи толкова дълго и прие толкова различни форми.
Ако в самото начало извърших едновременно зло и добро, то Анджиър трябва да поеме отговорността, че позволи на враждата да се разпали. Нерядко, идвайки ми до гуша от всичко, бях правил опити да продължа с живота и кариерата си, само за да открия, че за пореден път се оказвам жертва на нова атака. Анджиър често изнамираше начини да саботира фокусническия ми реквизит така, че номерът, който се опитвах да изпълня на сцената, неусетно поемаше в грешната посока. Една вечер водата, която превръщах в червено вино, си остана вода; в друга — низът от знамена, които вадех от дъното на цилиндрична шапка, се появи под формата на обикновена връв; в трети случай красивата асистентка, от която се очакваше да се издигне във въздуха съгласно законите на левитацията, си остана неподвижна и като залепнала на леглото.
Имаше и случай, в който плакатите пред театъра, обявяващи представлението ми, се оказаха надраскани с думи като „Мечът, който той използва, е фалшив“, „Картата, която ще изберете, е дама пика“, „По време на номера с огледалото наблюдавайте лявата му ръка“ и така нататък. Всички тези надписи се виждаха ясно от публиката, влизаща в залата.
Предполагам, че тези атаки можеха да минат за добронамерени шеги, но можеха и да навредят на репутацията ми на илюзионист, както Анджиър много добре знаеше.
Откъде съм сигурен, че стоеше зад тях? В част от случаите сам заявяваше открито, че е намесен. Ако установях, че някой от номерата ми е станал жертва на саботаж, той неизменно се намираше сред публиката, готов да ме прекъсне, като скачаше на крака в същия момент, в който нещата тръгваха на зле. Но по-специално извършителят на тези нападения очевидно имаше подход към илюзионизма, какъвто недвусмислено разпознавах като симптоматичен за Анджиър. Почти винаги се интересуваше от тайната на фокуса, от онова, което илюзионистите наричат „гимак” или „гимик“[4]. Ако номерът зависеше от скрито отделение зад масата на фокусника — тъкмо то и се оказваше в полезрението на Анджиър — не изобретателният начин, по който би могло да бъде употребено. Без значение какво бе предизвикало враждата помежду ни, в сърцето на спора си оставаше изначално погрешното и ограничено разбиране на Анджиър за техническата страна на илюзията. Чудото на магията не се крие в техническата страна на тайната, а в умението, с което я представяте.
И тъкмо поради тази причина НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК бе единственият мой номер, който той никога не нападна публично. Надхвърляше възможностите му. Просто не можеше да разбере как го постигам, отчасти защото опазвах тайната в безопасност, но най-вече поради начина, по който представям номера на сцена.
16
Всяка илюзия има три фази.
Първо е подготовката, при която естеството на онова, което ще бъде опитано, се загатва, внушава или обяснява. Демонстрира се реквизитът. Понякога в тази фаза участват доброволци от публиката. Докато тече подготовката на номера, фокусникът ще използва всяка възможност да отклони вниманието ви.
Изпълнението е моментът, когато целият опит на илюзиониста и вродените му умения на изпълнител се сливат в едно, за да произведат магическия ефект.
4
gimmick (англ.) — нещо, което впечатлява и предизвиква интерес, но в действителност няма голяма или реална стойност или е безполезно. — Б. пр.