След като посетихме Хейстингс, заминахме за Бексхил. След това за Истборн. После за Брайтън. После за Богнър.
Първият ми коментар за бележника е, че именно аз бях човекът, опитал да унижи Анджиър и на свой ред отново аз понесох унижението, с което ми отвърна. Освен тази подробност, която в края на краищата не е толкова важна, мисля, че разказаните от мен събития са предадени точно, макар да има и други детайли.
Включвам доста отпратки относно тайната и й придавам особено значение. Донякъде в това има известна ирония, след като положих такива усилия да наблегна на факта колко банални са повечето фокуснически тайни.
Не мисля, че моята тайна е банална. Може да бъде отгатната лесно, както очевидно се е удало на Анджиър, въпреки написаното от мен. Вероятно са я отгатнали и други.
Всеки, който чете този разказ, сигурно ще я отгатне без чужда помощ.
Трудно за отгатване е въздействието, което тайната има върху живота ми. Това е истинската причина, поради която Анджиър никога няма да разкрие цялата мистерия, освен ако аз сам не му връча отговора. Никога няма да придобие пълна представа докъде се простира тази тайна и как е оформила живота ми, за да си остане опазена. Ето кое е важно.
Стига да внимавам какво пиша, мога да продължа с разказа си за това как изглежда илюзията в очите на публиката.
18
НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК е илюзия, чието представяне се промени през годините, макар в същото време методът й да си остава същият.
Последователно включваше два шкафа или два сандъка, или две маси, или две пейки. Едната част от двойката се намира на авансцената, другата — в нейното дъно. Точното разположение не е от решаващо значение и се променя от театър на театър в зависимост от размера и формата на сценичното пространство. Единствената важна характеристика в разположението им е, че двете части на реквизита трябва да бъдат подчертано отдалечени на голямо разстояние една от друга. От началото до края този реквизит е ярко осветен и нищо не затруднява видимостта на публиката.
Ще опиша най-старата, следователно — най-проста версия на номера, когато все още използвах затворени шкафове. По онова време наричах илюзията ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК.
Тогава, както и сега, представлението ми достигаше връхната си точка с тази илюзия и оттогава са се променили единствено някои подробности. Затова ще я опиша по такъв начин, сякаш ранната версия все още се използва в настоящите ми изпълнения.
Двата шкафа се изнасят на сцената от сценични работници, асистенти или в някои случаи от доброволци сред публиката и показвам на зрителите, че са празни. На доброволците е позволено да влязат в тях, да отворят не само вратичките, но и задните стени, които са на панти, както и да надникнат в пространството между колелцата отдолу. Шкафовете се разполагат на съответните места и се затварят.
След кратък, шеговит преамбюл (произнесен с френския ми акцент) за хубавата страна на това да бъдеш на две места едновременно, отивам до по-близкия шкаф, първия, и отварям вратичката.
Разбира се, той все още е празен. Взимам голяма, ярко оцветена надуваема топка от масата с останалия реквизит и я тупкам няколко пъти, за да покажа колко бързо отскача. Влизам в първия шкаф, като засега оставям вратичката отворена.
Протягам се през вратичката и тупкам силно топката по посока на втория шкаф.
От вътрешността на първия затръшвам вратичката.
От вътрешността на втория разтварям вратичката и пристъпвам навън. Улавям тупкащата към мен топка.
С озоваването на топката в ръцете ми първият шкаф се разпада, а вратичката и трите му стени се разгъват навън драматично, за да се види, че вътрешността му е напълно празна.
Без да пускам топката, пристъпвам в светлините на сцената и приемам аплодисментите.
19
Нека разкажа накратко как протекоха животът и кариерата ми до последните години на века.
На 18 години вече бях напуснал дома и работех из увеселителните театри като фокусник на свободна практика. Разбира се, дори с помощта на мистър Маскълин ангажименти се намираха трудно, така че нито се прославих, нито забогатях, нито успях да си заслужа място сред имената на плакатите в продължение на няколко години. Голяма част от работата ми на сцената се състоеше в асистиране на други фокусници в техните представления и доста дълго изкарвах прехраната си, изработвайки шкафове и друг фокуснически реквизит. Придобитите от баща ми умения на дърводелец се оказаха много полезни. Изградих си репутация на изобретател и ingenieur[5] на сценични илюзии, на когото можеше да се разчита.