През 1879 година почина майка ми, а година по-късно и баща ми.
Към края на 80-те, все още в началото на трийсетте си години, разработих свое собствено соло представление и възприех артистичния псевдоним Le Professeur de Magie. Изпълнявах редовно ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК в различните му ранни форми.
Макар че илюзията работеше безпроблемно, дълго време оставах неудовлетворен от сценичните ефекти. Не ме напускаше усещането, че затворените шкафове не са достатъчно мистериозни, за да внушат на публиката по-силно усещане за опасност и непостижимост. В контекста на сценичната магия такива шкафове са често срещани. Постепенно намерих начини да усложня илюзията; първо посредством сандъци, които изглеждаха прекалено малки, за да ме поберат, по-късно с маси с тайни странични крила и накрая, в дръзка демонстрация на магия „на открито“, посрещната изключително ентусиазирано в средите на фокусниците по онова време, използвах равни пейки, върху които тялото ми се виждаше от всички в публиката до самия момент на трансформацията.
През 1892 година ми хрумна идеята, която търсех. Случи се по косвен път и на посятото семе му трябваше дълго време, за да покълне.
През февруари същата година произхождащият от Балканите изобретател на име Никола Тесла дойде в Лондон, за да рекламира някои нови резултати, постигнати от него в областта на електричеството. Хърватин от сръбски произход с, както се твърдеше, напълно неразбираем чуждестранен акцент, Тесла щеше да изнесе пред научната общност поредица от лекции по специалността си. Подобни събития се случват относително често в Лондон и обикновено не им обръщам внимание. В този случай обаче се оказа, че мистър Тесла е силно полемизирана фигура в САЩ и участва в научни спорове, свързани с природата и приложението на електричеството, което бързо му беше осигурило засиленото внимание на вестниците. Тъкмо от тези статии извлякох идеите си.
Онова, което винаги ми бе липсвало, беше някакъв зрелищен сценичен ефект, отчасти за да подчертая ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК, отчасти за да прикрия механизма му. От съобщенията в новините ми стана ясно, че мистър Тесла има опит в генерирането на високи напрежения, с които могат да се постигнат светкавици и искри — безвредни и непредизвикващи изгаряния.
Мистър Тесла се завърна в Съединените щати, но влиянието му продължи да се усеща. Не след дълго Лондон и други градове започнаха да предлагат малки количества електричество на онези, които можеха да си позволят да го купят. Поради революционната си природа електричеството често попадаше в новините. Прилагаха го за решаването на едни или други задачи и проблеми и така нататък. По някое време доста след това, когато научих, че Анджиър подготвя имитация на ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК, се замислих дали да не разработя илюзията по нов начин. Осъзнах, че вероятно няма да е трудно да използвам електричеството в изпълнението и започнах издирване из по-слабо посещаваните складове на доставчиците на научно оборудване в Лондон. С помощта на Томи Елборн, моя ingenieur, най-накрая успях да сглобя сценичния реквизит за НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Години след това щях да продължавам да прибавям детайли и да го усъвършенствам, но през 1896 година използвах новия ефект в представленията си вече за постоянно. Предизвикваше буря от аплодисменти и безплодни спекулации каква ли може да бъде тайната ми и също така пълнеше касите на театрите. Илюзията се случваше сред ослепителния блясък на електрическата светлина.
20
Ще се върна малко назад. През октомври 1891 вече бях женен за Сара Хендерсън, с която се запознах при едно мое участие в благотворително представление в приют на Армията на спасението в Олдгейт. Тя беше сред доброволните помощници и по време на почивката неофициално беше седнала при мен, докато пиехме чай. Триковете ми с карти й се бяха сторили забавни и закачливо ме предизвика да изпълня още някой само за нея, за да види как ги правя. Тъй като беше млада и красива, го сторих, изпитвайки огромно удоволствие от смайването в очите й.
Това обаче, освен че беше първият път, когато изпълнявах фокуси пред нея, се оказа и последният. Уменията ми на илюзионист просто изгубиха значение в светлината на чувствата, които изпитвахме един към друг. Скоро след запознанството ни започнахме да излизаме на разходки и не мина много, преди да признаем един на друг, че сме влюбени. Сара бе доста далеч от театъра и увеселителните зали и беше с добро потекло. За привързаността й към мен свидетелства особено силно фактът, че дори когато баща й заплаши, че ще я лиши от наследство, което, разбира се, в крайна сметка стори, тя все пак ми остана вярна.