След сватбата ни се преместихме под наем в района на Бейзуотър в Лондон и не ни се наложи да чакаме дълго, преди успехът най-сетне да ми се усмихне. През 1893 година купихме голямата къща в Сейнт Джоунс Уд, в която и досега живеем. През същата година ни се родиха и близнаците Греъм и Хелена.
Винаги съм държал професионалния си живот настрана от семейния. По време на периода, който описвам, упражнявах професията си от кантората и работилницата на Елгин Авеню, а когато турнетата ме отвеждаха в чужбина или в по-отдалечени части на Англия, не взимах Сара с мен. Когато работех в Лондон или между ангажименти, водех тих и спокоен живот у дома с нея.
Наблягам на напълно спокойния си семеен живот поради онова, което съвсем скоро щеше да се случи.
Да продължа ли?
21
Мисля, че трябва; да. Подозирам, че знам за какво намеквам тук.
22
Тъй като сценичната асистентка Джорджина Харис, с която работех, планираше да се омъжи, бях пуснал обява в театралните списания в търсене на нейна заместничка. Винаги се тревожех ужасно от нежеланите промени, предизвиквани от включването на нов член в екипа, особено толкова важна част от него, каквато бе позицията на сценична асистентка. Когато Олив Уенскъм се отзова писмено с желанието да получи работата, изглеждаше като човек, който не отговаря напълно на изискванията, и писмото й известно време остана без отговор.
В писмото си уточняваше, че е на двайсет и шест години. Което я правеше малко по-възрастна, отколкото ми се искаше, а след това се описваше като професионална danseuse[6], която се е насочила в сферата на асистенцията в илюзионизма. Много фокусници взимат на работа танцови артисти заради добре сложените им, гъвкави тела, но дотогава винаги предпочитах да наемам млади жени със специфичен опит в илюзионизма вместо такива, които приемат тази работа просто защото им е била предложена. Независимо от това, писмото на Олив Уенскъм дойде в период, когато добри асистенти се намираха трудно и накрая я поканих на интервю.
Не всички са подходящи за работата на асистентка. Такава млада жена трябва да притежава определени физически качества. Разбира се, трябва да е млада и ако не е надарена с естествена красота, трябва да се отличава с приятни черти, които да бъдат разкрасени. В добавка към това трябва да има стройно, гъвкаво и силно тяло. Трябва да е готова да стои, прикляка, коленичи или ляга в тесни пространства, понякога по цели минути да стои неподвижна, а щом бъде освободена от ограниченията, да изглежда съвършено спокойна и незасегната от прекараното по този начин време. Преди всичко обаче трябва да има добрата воля да издържи на необичайните желания и странни изисквания от страна на работодателя й, преследващ своите илюзии.
Интервюто на Олив Уенскъм се проведе, където и всички останали, в работилницата ми на Елгин Авеню. Тук, в разтворените шкафове, огледалните кубове и скритите зад завеси ниши, стояха разголени много от второстепенните тайни в работата ми. Въпреки че никога не си поставях за цел да показвам на хората, които работеха за мен, как точно се получава номерът, освен, разбира се, ако това знание не бе решаващо за тяхната роля, исках да са наясно, че всеки трик си има рационално обяснение и че знам много добре какво правя. Някои сценични илюзии, и такива от репертоара ми, използваха ножове или мечове, дори огнестрелни оръжия, и от местата на зрителите в залата изглеждаха опасни. Специално НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК, с неговите експлозивни електрически реакции и задушлив дим от припукващите въглеродни електроди редовно изкарва акъла на първите шест реда по време на всяко едно представление! Но не желаех никой от екипа да се чувства изложен на опасност. Единствената илюзия, чиято тайна опазвах ревностно, беше именно НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК и начинът й на постигане бе скрит дори от младата жена, която споделяше сцената с мен до самия момент, в който започваше номерът.
От всичко това навярно става ясно, че не работя напълно сам, какъвто е случаят с всеки модерен илюзионист. В допълнение към асистентите ми на сцената за мен работеше Томас Елборн, моят незаменим ingenieur, заедно с двама от собствените му млади майстори, помагащи при изработката и поддръжката на реквизита. Томас бе под крилото ми почти от самото начало. Преди това беше работил в „Египетската зала“ заедно с Маскълин.