— Един полк срещу армия от ничевие?! Всички в този гарнизон са вече мъртви — каза Николай, — паднали жертва на твоята самонадеяност и глупост.
Ръката на Василий се стрелна към дръжката на сабята.
— Малко повечко се изхвърли, малко копеле.
Царицата ахна.
Николай дрезгаво се изсмя.
— Точно така, предизвикай ме, братко. Това ще е от голяма полза. Я се огледай кой седи около тази маса — каза. — Всички генерали и благородници, по-голямата част от рода Ланцови и за капак — Призоваващата слънцето.
Всички на едно място в една нощ.
Няколко лица около масата внезапно пребледняха.
— Може би трябва да обмислим… — започна луничавото момче насреща ми.
— Не! — прекъсна го Василий с треперещи устни. — Той приказва всичко това от чиста завист. Не може да преживее успеха ми. Той…
Камбаните за тревога зазвъняха — отначало отдалече, при стените на външния град, после все по-близо и по-близо, извисявайки се в един общ тревожен хор, който заехтя по улиците на Ос Олта, прехвърли се във вътрешния град и прескочи стените на Великия дворец.
— Ти му поднесе Равка на тепсия — заключи Николай.
Гостите наскачаха и се заблъскаха около масата в пристъп на паника.
Мал на мига се озова до мен с извадена сабя.
— Трябва да се доберем до Малкия дворец — извиках, сещайки се за огледалните чинии на покрива. — Къде е Тамар?
В този момент всички прозорци експлодираха.
Върху нас заваляха парчета стъкло. Вдигнах ръце да защитя лицето си, а гостите се разпищяха, притискайки се един в друг.
Ничевие взеха да връхлитат на рояци в салона, размахали изтъканите си от сенки криле, и изпълниха въздуха с жужене на насекоми.
— Пазете царя! — извика Николай, извади сабята и се втурна да защитава майка си.
Царските стражи обаче стояха като каменни истукани, парализирани от ужас. Една от сенките вдигна момчето с луничките във въздуха и го запрати в стената. То се свлече на пода с прекършен врат. Вдигнах ръце, но салонът беше твърде пренаселен, та да рискувам със Сеч. Василий все още стоеше изправен начело на масата, а царят се беше свил до него.
— Ти си виновен за това! — изкрещя той на Николай. — Ти и твоята вещица!
Той размаха голата си сабя и се втурна към нас, ревящ от ярост. Мал ме закри с тяло и вдигна меча, за да блокира удара му. Но още преди Василий да е успял да замахне, едно от изчадията сграбчи ръката му и я изтръгна от ставата, заедно със сабята. Той остана прав още миг, полюлявайки се, докато кръвта бликаше на тласъци от раната, после се стовари на пода в безжизнена купчина.
Царицата взе да пищи истерично и се хвърли напред към тялото на сина си, докато Николай й пазеше гърба. Подхлъзна се в ширналата се локва кръв.
— Недей — умоляваше я Николай и я прегръщаше. — Него го няма вече, Мудрая, няма го.
През прозорците нахлу нов рояк от ничевие, който се устреми към Николай и майка му.
Вече беше крайно време да рискувам. Призовах светлината в две ослепителни дъги и взех да сека чудовищата едно подир друго, като едва не разполових и един от генералите, свит страхливо на пода. Хората пищяха и ридаеха, а ничевие връхлитаха отгоре.
— След мен! — извика Николай, насочвайки майка си и баща си към вратата.
Ние и стражите го последвахме, проправяйки си заднешком път към коридора, после побягнахме.
Великият дворец беше завладян от хаос. По коридорите се тълпяха ужасени стражи и слуги; някои трескаво напираха към изходите, други се барикадираха по стаите. Чух ридания, после шум от пръснало се стъкло.
Някъде отвън се разнесе тътен.
„Дано да са Фабрикаторите“, помислих си отчаяно.
Двамата с Мал изхвръкнахме от двореца и се спуснахме по мраморните стъпала. Стържещ шум на огънат метал разцепи въздуха. Погледнах надолу към покритата с бял чакъл алея точно в момента, когато позлатените порти на дворцовия парк бяха изтръгнати от пантите от съкрушителния вятър на Етералки. В парка нахлуха гришаните на Тъмнейший, облечени в ярките си кафтани.
Хукнахме по алеята към Малкия дворец. Николай и царската стража ни следваха, забавени от немощния му баща.
В началото на горския тунел царят се преви на две и захриптя лошо, а царицата ридаеше и висеше вкопчена в ръката му.
— Трябва да ги заведа до „Синьото рибарче“ — каза Николай.