— Близнаци — отвърна той. — Толя и Тамар.
— А вие сте Щормхунд.
— Само в добри дни — отговори. Носеше кожен брич, чифт револвери на хълбоците и редингот в наситен тюркоазен цвят с крещящи златни копчета и огромни маншети. Такива одежди подхождаха по-скоро за бална зала или оперен салон, не за палубата на китоловен кораб.
— Какво прави един пират на китоловен кораб? — попитах.
— Капер — поправи ме той. — Притежавам няколко кораба. Тъмнейший поиска китоловния и аз му го докарах.
— По-точно го откраднахте.
— Присвоих го.
— По едно време бяхте в каютата ми.
— Много жени ме виждат в сънищата си — весело подхвърли той, докато ме водеше към долната палуба.
— Видях ви, когато вече бях будна — настоях. — Искам…
Той вдигна предупредително ръка.
— Не си хаби приказките, хубавице.
— Но вие дори не знаете какво щях да кажа!
— Щеше да ми разкажеш покъртителната си история, да поискаш моята помощ и да се оправдаеш, че нямаш с какво да ми платиш, но пък си с честно сърце — все обичайните приказки.
Примигнах смутено. Точно това се канех да направя.
— Но…
— Излишни приказки, излишна загуба на време, излишно хабене на този чуден следобед — прекъсна ме той. — Не позволявам някой да се отнася зле с пленниците, но дотам.
— Вие…
Той поклати глава.
— И се славя с това, че не се поддавам на ничии жалби. Ето защо, ако в историята ти не участва говорещо куче, хич не ща и да я чувам. Е, има ли?
— Какво да има?
— Говорещо куче.
— Не — сопнах му се. — Става дума само за бъдещето на едно царство и всички негови жители.
— Жалко — отвърна той и ме хвана за ръка, побутвайки ме към люка на кърмата.
— Аз пък си мислех, че служите на Равка — казах гневно.
— Служа на този, който най-бързо си развърже кесията.
— Значи сте продали родината си на Тъмнейший срещу шепа злато, така ли?
— Не, за чувал злато — безгрижно отвърна той. — Може да си сигурна, че не се давам евтино. — Той направи церемониален жест към люка. — След теб.
С помощта на Щормхунд се добрах криво-ляво до каютата, пред която чакаха двама от Гриша, за да ме заключат вътре. Капитанът се поклони и се оттегли без дума повече.
Отпуснах се на койката и оброних главата си в ръце. Щормхунд можеше да прави всички останали на глупаци, но аз бях сигурна, че е влизал в каютата ми. А за това е трябвало да има много основателна причина. Или аз просто бях готова да се вкопча във всеки лъч надежда като удавник за сламка.
Когато донесе подноса с вечерята, Женя ме завари да лежа свита на кълбо върху койката с лице към стената.
— Трябва да се храниш — каза.
— Остави ме на мира.
— Като се чумериш, ще ти станат бръчки.
— А на теб от лъжи ще ти поникнат брадавици — отвърнах кисело.
Тя се разсмя, после пристъпи и остави подноса на пода. Приближи към люка и се огледа в мътното му стъкло.
— Дали пък да не се направя руса — подметна. — Червеното на Корпоралките стои ужасно на косата ми.
Метнах й поглед през рамо.
— Много добре знаеш, че и с цвят на спечена кал да се направиш, пак би засенчила всяко момиче на двата континента.
— Така си е — отвърна ухилена тя.
Не отвърнах на усмивката й. Тя въздъхна и заби поглед в носовете на ботушите си.
— Липсваше ми — каза.
Чак не можах да повярвам колко силно ме заболя от думите й. И тя много ми липсваше. Почувствах се като същинска глупачка.
— Ти изобщо била ли си някога моя искрена приятелка? — попитах.
Тя приседна на ръба на койката.
— Това сега има ли някакво значение?
— Просто ми е любопитно колко сляпа съм била.
— Харесваше ми да сме приятелки, Алина. Въпреки това не съжалявам за стореното.
— А за това, което Тъмнейший направи? За това съжаляваш ли?
— Знам, ти го имаш за чудовище, но той иска само доброто за Равка. И за всички нас.
Надигнах се на лакти. От толкова отдавна знаех за лъжите на Тъмнейший, че вече бях забравила колко малко хора познават истинското му лице.
— Женя, „Долината на смъртната сянка“ е негово творение.
— Черният еретик…
— Не съществува никакъв Черен еретик! — И аз й отворих очите за истината, която Багра разкри пред мен в Малкия дворец още преди месеци. — Той може и да хвърля вината на своите предшественици, но открай време има само един Тъмнейший и неговата единствена цел е да притежава цялата власт.