Поклатих глава. Щом Николай още не е тръгнал, значи той и семейството му вече бяха мъртви; нищо чудно и Багра да не е сред живите. Внезапно пред погледа ми се яви тялото на Николай, плуващо по лице във водата сред отломките на „Синьото рибарче“.
Не! Сега не е време за такива мисли. Спомних си какво реших за Николай още първия път, когато го видях. Оставаше само да се надявам, че хитрият лисугер е успял да избегне и този капан.
— Тъмнейший е насочил цялата си мощ насам — казах. — Може да потърсим изход през вътрешния град и с бой да си проправим път натам.
— Няма как да успеем — обезверено каза Сергей. — Прекалено много са.
Самата истина. Знаехме, че може да се стигне до това, но разчитахме на по-голямата си численост и на подкрепление от Полизная.
Някъде в далечината се чу приближаващ тътен на гръмотевица.
— Той идва — простена един от Огнетворците. — О, светии, той идва!
— Ще ни избие — прошепна Сергей.
— Ако имаме късмет — обади се Зоя.
Думите й никак не бяха обнадеждаващи, затова пък бяха верни. Вече знаех как Тъмнейший отмъщава на предателите — разбрах го по зловещата бездна в очите на собствената му майка. Имах всички основания да вярвам, че Зоя и останалите ще бъдат наказани много по-жестоко.
Зоя се опита да избърше кръвта от бузата си, но успя само да я превърне в размазано петно.
— Предлагам да се доберем до вътрешния град. Предпочитам да си опитаме късмета с чудовищата отвън, отколкото да седим тук и да чакаме Тъмнейший.
— Нямаме почти никакъв шанс — предупредих ги отчаяна, че не мога да им предложа и най-малка надежда. — Не съм достатъчно силна, за да ги спра всичките.
— Поне с ничевие всичко ще приключи относително бързо — обади се Давид. — Предлагам с бой да си проправим път надолу.
Всички се извърнахме изненадани да го погледнем. Той самият изглеждаше леко стъписан от онова, което беше казал току-що. После сви рамене. Очите ни се срещнаха.
— Сторихме всичко, което е по силите ни — каза.
Огледах стоящите около мен. Един по един те кимнаха в знак на съгласие.
Поех си дълбоко въздух.
— Останаха ли ти някакви гренатки, Давид?
Той измъкна от кафтана си два метални цилиндъра.
— Тия са последните.
— Използвай само едната, другата остави за резерва. Ще дам сигнал. Отворя ли вратите, тичайте с всичка сила към портите на двореца.
— Оставам с теб — каза Мал.
Понечих да възразя, но по погледа му разбрах, че няма никакъв смисъл.
— Вие не ни чакайте — казах на останалите. — Ще гледам да ви прикривам колкото може по-дълго.
Нова гръмотевица разцепи въздуха.
Гришаните взеха пушките на загиналите и се скупчиха около мен край вратата.
— Е, напред тогава — казах. Обърнах се и поставих ръце върху резбованите дръжки. Усетих глухите удари от телата на ничевие, които се хвърляха с всичка сила срещу вратата. Раната ми изгарящо пулсираше.
Кимнах на Зоя. Резето се превъртя.
Разтворих широко двете крила на вратата и изкрещях: „Сега!“.
Давид запрати ръчната граната в здрача пред нас; Зоя замахна и я издигна високо със силата си на Вихротворец.
— Залегнете! — кресна Давид.
Всички се притиснахме към стените със стиснати очи, прикрили главите си с ръце в очакване на експлозията. Взривът разтърси каменния под, а ослепителното му сияние проникна като червена ивица през стиснатите ми клепачи.
После побягнахме. Ничевие се бяха пръснали, стъписани от светлинната и взривната вълна, но само секунди по-късно отново стесниха кръга около нас.
— Бягайте! — изкрещях. Вдигнах ръце и посипах наоколо огнени водопади, които разкъсаха виолетовото небе и започнаха да посичат ничевие, а Мал откри огън по тях. Гриша се втурнаха през горския тунел.
Призовах цялата мощ на елена, всичката сила на морския бич и умението, на което ме беше научила Багра. Събрах светлината в себе си, после я пръснах наоколо в изпепеляващи арки, които оставяха светли дири през армията на сенките.
Но те бяха безчет. Какво ли е коствало на Тъмнейший да вдигне на крак тези пълчища? Те прииждаха срещу нас, а телата им се завихряха и променяха формата си подобно на лъскави рояци от бръмбари. Хищно протегнати напред ръце, оголени зъби; изтикаха Гриша извън тунела на дърветата; черни криле разсичаха въздуха; разкривените дупки на раззинатите им пасти зееха готови да разкъсват.