Внезапно някаква ръка ме прихвана през кръста и ме вдигна във въздуха. Светът сякаш се преобърна с главата надолу и аз изпищях, когато ме преметнаха през нечие рамо.
Вдигнах глава и започнах неистово да се съпротивлявам срещу ръката, която ме държеше като стоманени окови. После видях как Тамар се изправя срещу Мал, а в юмрука й лъска острието на нож.
— Не! — изкрещях. — Мал!
Той вдигна ръце пред себе си да се защити, но тя просто разсече въжетата, с които беше вързан.
— Бягай! — извика, после му хвърли ножа и измъкна меча от ножницата на хълбока си.
Толя ме хвана още по-здраво и се втурна по палубата. Тамар и Мал ни следваха по петите.
— Какви ги вършите?! — изпищях, докато главата ми подскачаше върху гърбината на гиганта.
— Продължавай да тичаш! — извика в отговор Тамар, посичайки един от Корпоралки, който се изпречи на пътя й.
— Няма как да тичам — креснах в отговор. — Твоят братушка-глупак ме е метнал на рамо като свински бут!
— Искаш ли да те спасят, или не искаш?!
Не ми остана време да й отговоря.
— Дръж се — обади се Толя. — Скачаме зад борда!
Стиснах здраво очи, готова всеки момент да се озова в ледената вода. Но Толя успя да направи само още няколко крачки, после внезапно изгрухтя и се свлече на колене. Хватката му се отпусна. Стоварих се върху палубата и тромаво се претърколих на една страна. Щом вдигнах очи, видях Иван и един от Огнетворците в синя роба, които стояха над нас.
Иван протегна ръка. Започна да изстисква живота от сърцето на Толя, но сега го нямаше Щормхунд да му попречи.
Огнетворецът се устреми към Тамар и Мал с кремък в ръка, готов да избълва огнена струя. „Всичко приключи още преди да е започнало“, помислих си с ужас. В следващия момент обаче Огнетворецът се закова на място и изпъшка. Призованият от него огън се разтвори във въздуха.
— Какво чакаш още? — изръмжа Иван.
В отговор Огнетворецът само изхъхри задавено. Очите му изскочиха и той впи пръсти в гърлото си.
Тамар стискаше меча с дясната си ръка, но лявата беше свита в юмрук.
— Добър номер — каза тя и изби кремъка от парализираната ръка на Огнетвореца. — Само че и аз владея не по-лоши хватки. — После вдигна острието и докато Огнетворецът стоеше напълно безпомощен, борейки се за глътка въздух, го прониза с един-единствен свиреп удар.
Огнетворецът се свлече на палубата. Иван се взря недоумяващо в Тамар. Тя стоеше край бездиханното тяло с меч, от който капеше кръв. Явно за момент Иван загуби концентрация, защото Толя се надигна с ужасяващ рев.
Иван отново стисна юмрук, насочвайки силата си срещу него. Толя изкриви лице, но остана прав. После ръката на гиганта се изстреля напред, а чертите на Иван се сгърчиха от болка и недоумение.
Взех трескаво да местя поглед от Тамар към Толя и обратно, осенена от една мисъл. Двамата бяха Гриша. Сърцеразбивачи.
— Е, харесва ли ти това, нищожно човече? — попита Толя, приближавайки към Иван.
Иван отчаяно протегна и другата си ръка. Целият се тресеше и беше ясно, че се бори за всяка глътка въздух. Толя залитна леко, но продължи напред.
— Сега ще се разбере чие сърце е по-силно — изръмжа той.
После продължи да напредва бавно леко приведен, сякаш насреща му духаше силен вятър; лицето му се покри със ситни капчици пот; зъбите му се оголиха в дива радост. Вече се питах дали двамата с Иван няма да паднат мъртви всеки миг.
След това пръстите на протегнатата напред ръка на Толя се свиха в юмрук. Иван се сгърчи. Обърна очи. По устните му изби кървава пяна. Най-накрая се повали на палубата.
Смътно си давах сметка за настъпилия наоколо хаос. Тамар се сражаваше с един от Вихротворците. Други двама Гриша се нахвърлиха на Толя. Чух изстрел и видях, че Мал държи пистолет. Но единственото, което занимаваше мисълта ми, бе безжизненото тяло на Иван пред мен.
Той беше мъртъв. Дясната ръка на Тъмнейший. Един от най-могъщите Сърцеразбивачи във Втора армия. Този, който оцеля в Долината след нападението на волкрите. Сега този същият беше мъртъв.
Сподавено ридание ме извади от унеса. Край мен стоеше Женя и притискаше длани към устата си, втренчена в тялото на Иван.
— Женя… — понечих да я утеша.