— Спри ги! — Викът долетя от срещуположния край на палубата.
Обърнах се и видях Тъмнейший, вкопчен в схватка с въоръжен моряк. Женя цялата се тресеше. Тя посегна към джоба на кафтана си и извади пищов. Толя тръгна към нея.
— Не! — изкрещях и се хвърлих между двамата. Нямаше безучастно да гледам как убива Женя.
Тежкият пищов се тресеше в ръката й.
— Женя — пророних, — наистина ли ще ме застреляш?
Тя се озърна диво, разколебана към кого да насочи пищова. Докоснах ръкава й. Тя трепна и обърна дулото към мен.
Гръм като от светкавица разцепи въздуха. Разбрах, че Тъмнейший е надделял в схватката. Обърнах се и видях към нас да пълзи пелена от черен мрак. „Това е краят — рекох си. — Свършено е с нас.“ Миг по-късно зърнах ослепителна светкавица и кратък изстрел. Мракът се разтвори във въздуха и видях как Тъмнейший се вкопчва в ръката си, а лицето му се криви от болка и бяс. Не вярвах на очите си, но той наистина беше прострелян.
Щормхунд тичаше насреща с пистолет в ръка.
— Бягайте! — изкрещя той.
— Хайде, Алина! — извика Мал и посегна да хване ръката ми.
— Женя — пророних отчаяно, — ела с нас.
Ръката й се тресеше толкова силно, че очаквах пищовът всеки момент да изпадне от нея. По бузите й струяха сълзи.
— Не мога — изхълца пресекливо тя. После свали оръжието. — Върви, Алина.
Бягай!
В следващия момент Толя отново ме преметна през рамо. Взех да удрям с юмруци по широкия му гръб, но напразно.
— Не! — извиках. — Чакай!
Никой обаче не ми обърна внимание. Толя се засили и се преметна през парапета. Закрещях, когато полетяхме надолу с главата към ледената вода, очаквайки всеки момент да се забием в нея. Вместо това ни подхвана въздушно течение, което можеше да е само творение на Вихротворец. То ни достави невредими на палубата на шхуната; там обаче ни стовари толкова рязко, че ударът отекна чак в костите ми. Тамар и Мал ни последваха, а Щормхунд дойде малко след това.
— Дай сигнала! — нареди Щормхунд, щом се изправи на крака.
Последва остро изсвирване.
— Привет! — повика той един от моряците, когото не познавах. — Колко останахме?
— Осмина паднаха в боя — отговори Привет. — Четирима са на китоловния кораб. Товарът също идва насам.
— Вси светии! — изруга Щормхунд. После погледна към китоловния кораб, явно разкъсван от вътрешна борба. — Мускетари! — провикна се към хората по гротмачтата8 на шхуната. — Прикривайте ги!
Те откриха стрелба с мускетите си по палубата на китоловния кораб. Толя метна една пушка и на Мал, после прехвърли друга на гръб. След това се вкопчи във въжетата и взе да се катери нагоре. Тамар измъкна револвер от кобура на хълбока си. Аз все още лежах простряна на палубата като жалка купчина с безполезни ръце, приковани от оковите.
— Морският бич е на сигурно място, капитане! — провикна се Привет.
Още двама от хората на Щормхунд се прехвърлиха през парапета на китоловния кораб и се понесоха във въздуха към нас, размахали бясно ръце.
Накрая се стовариха по хълбок на палубата на шхуната. Раната в ръката на единия кървеше обилно. След това отново се разнесе тътен като от гръмотевица.
— Той се е съвзел! — извика Тамар.
Около нас взе да се кълби мрак, погълна шхуната и заличи всичко по пътя си.
— Освободете ме! — примолих се. — Нека и аз да помогна!
Щормхунд хвърли ключовете към Тамар.
— Действай! — извика.
Тамар посегна към китките ми и взе да се мае с ключа, докато мракът се сгъстяваше над нас.
Озовахме се в непрогледна тъмнина. Чух някой да крещи. После белезниците с щракане освободиха ръцете ми. Железните халки паднаха от китките и с глух екот се удариха в пода.
Вдигнах ръце и светлина проряза мрака, разпръсквайки тъмата над китоловния кораб. Екипажът на Щормхунд нададе радостни възгласи, но те замръзнаха на устните им, когато във въздуха се разнесе ответен звук — остър писък, пронизващ със своята безчовечност; скърцане на отваряща се врата, която е трябвало да остане вовеки затворена. Раната на рамото ми взе да пулсира. Ничевие.
Потърсих с очи Щормхунд.
— Трябва да се махаме от тук — казах. — Сега!
Той се поколеба, явно борейки се със самия себе си. Двама от неговите хора все още бяха на борда на китоловния кораб. После чертите му се изостриха.