Глава 5
Снишихме се покрай перилата и се измъкнахме под прикритието им, докато най-накрая не намерихме усамотение. Седнахме рамо до рамо, останали съвсем без сили, леко замаяни. Вярно, бяхме се отървали от Тъмнейший, но сега се намирахме на някакъв странен кораб, заобиколени от банда пощурели Гриша, преоблечени като моряци и виещи към небето като вълци срещу пълна луна.
— Добре ли си? — попита Мал.
Кимнах. Имах чувството, че раната в рамото е посипана с жарава, но иначе бях невредима и тялото ми вибрираше от възбуда, защото отново бях използвала силата си.
— Ами ти? — рекох.
— Нямам нито драскотина — невярващ отвърна той.
Корабът пореше вълните с наглед невъзможна скорост, направляван от Вихротворци и — чак сега си дадох сметка — Вълнотворци. Когато ужасът и възбудата от битката попреминаха, забелязах, че цялата съм вир-вода. Зъбите ми затракаха. Мал обви с ръка раменете ми; по някое време някой от екипажа ни заметна с одеяло.
Най-накрая Щормхунд сложи край на веселбата и нареди да приберат платната. Вихротворците и Вълнотворците отпуснаха ръце и се повалиха един върху друг напълно изтощени. От използването на силата лицата им сияеха, а очите им горяха с неистов блясък.
Шхуната постепенно намали ход, докато накрая не остана да се полюлява нежно в една неестествена, съкрушителна тишина.
— Бдете! — нареди Щормхунд и Привет прати един моряк с далекоглед чак горе при събраните платна.
Двамата с Мал лека-полека се изправихме на крака.
Щормхунд тръгна бавно покрай редиците на изтощените Етералки, потупваше по раменете Вихротворци и Вълнотворци и казваше по някоя топла дума на всеки от тях. Видях го как прати ранените моряци на долната палуба — предположих, че там ще им помогне корабният лекар, а защо не и някой Лечител от Корпоралки. Не бих се учудила, ако при капера имаше на служба гришани от всички ордени.
Последно Щормхунд тръгна към мен. Пътьом измъкна нож от колана си. Инстинктивно вдигнах ръце, а Мал ме прикри с тяло, насочвайки дулото на пушката право в гърдите на капитана. Внезапно чух наоколо съскане на остриета, вадени от ножниците, и прищракване от предпазители на револвери — екипажът беше на оръжие.
— По-полека, Оретцев — каза Щормхунд и забави крачка. — Вече си докарах достатъчно неприятности и загуби, за да те доставя на кораба си. Ще е жалко да те направим на решето точно сега. — После той обърна ножа и ми го подаде с дръжката напред. — Това е за звяра.
Морският бич. Покрай вълнението от битката съвсем го бях забравила. Мал се поколеба, после свали пушката.
— Свободно — нареди на екипажа си Щормхунд и моряците прибраха револверите и сабите.
— Качете го на борда — кимна после към Тамар.
По нейна заповед група моряци се надвесиха през перилата на десния борд и хвърлиха дебела въжена мрежа във водата. После взеха бавно да я дърпат, изтегляйки тялото на морския бич покрай борда на шхуната. То глухо се стовари на палубата, все още съпротивлявайки се слабо в сребристата плетеница на мрежата. По едно време подскочи гневно, а огромната му челюст изтрака. Всички отскочихме назад.
— Доколкото разбирам, на теб се пада честта — каза Щормхунд и отново ми подаде ножа. Погледнах капера право в очите, питайки се какво и колко знае за муските, и по-точно за тази муска.
— Давай — подкани ме той. — Няма за кога да се бавим. Корабът на Тъмнейший е извън строя, но това няма да продължи още дълго.
Острието в ръката на Щормхунд проблясваше мътно на слънцето.
Гришанска стомана. Защо ли не бях изненадана.
Въпреки това продължавах да се колебая.
— Току-що загубих тринайсет от най-добрите си мъже — тихо продължи Щормхунд. — Не ми казвай, че е било за тоя, дето духа.
Отместих поглед към морския бич. Той се гърчеше върху палубата, въздухът излизаше със свистене през хрилете му; животът в червените очи постепенно гаснеше, но в тях все още се таеше ярост. Спомних си тъмния и твърд поглед на елена, кротката паника в последните му мигове.
Еленът беше живял толкова дълго в мислите и въображението ми, че когато най-сетне излезе от гората и се показа на покритата със сняг поляна, го почувствах близък и познат. Морският бич обаче ми беше чужд — по-скоро митичен звяр, отколкото реален морски обитател, нищо че ужасяващото му масивно тяло лежеше право пред мен.