Захлопнах рязко книгата и свих рамене.
— Просто една легенда.
Мал ме изгледа объркан. Не знаех дали е успял да види добре илюстрацията.
Никак не ми се искаше да връщам Жития санктя на Щормхунд, но той и без това вече ставаше подозрителен. Принудих се да му я подам, надявайки се да не забележи треперенето на ръката ми.
Щормхунд ме изгледа, после се понадигна и изтупа маншетите си.
— Задръж я, тя си е твоя. Както сигурно вече си забелязала, аз питая дълбоко уважение към личната собственост. Пък и ще ти трябва някакво занимание, докато стигнем Ос Кърво.
Двамата с Мал едновременно трепнахме.
— Водиш ни в Западна Равка, така ли? — попитах.
— Единственото, което мога да кажа, е, че ви водя при този, който наддаде за теб.
— Кой е той? И какво иска от мен?
— Защо си толкова сигурна, че е мъж? Може пък да те водя при Фйерданската царица.
— Наистина ли?
— Не. Но не е зле винаги да имаш по едно наум.
Изпъшках раздразнено.
— Може ли поне веднъж да отговориш прямо на някой въпрос?
— Трудно е да се каже. Я гледай, пак се изплъзнах от пряк отговор!
Обърнах се към Мал със свити юмруци.
— Всеки момент ще го убия!
— Отговори на въпроса, Щормхунд — изръмжа Мал.
Щормхунд вдигна едната си вежда.
— Трябва да сте наясно с две неща — каза и този път усетих стоманена нотка в гласа му. — Първо: никой капитан няма да позволи да го командват на собствения му кораб. Второ: искам да ви предложа сделка.
Мал презрително изсумтя.
— Защо изобщо трябва да ти вярваме?
— Защото нямате голям избор — любезно отвърна Щормхунд. — Давам си сметка, че лесно може да потопите този кораб и да пратите всички на дъното. Надявам се обаче да си опитате късмета с моя мющерия. Изслушайте каквото има да ви казва. Ако предложението не ви хареса, тогава се кълна, че ще ви помогна да избягате. И ще ви отведа на което място по света пожелаете.
Направо не можех да повярвам на ушите си.
— Значи веднъж измами Тъмнейший, а сега си готов пак да се изметнеш като фурнаджийска лопата и да подведеш и новия си клиент, така ли?!
— Изобщо не е така! — отвърна Щормхунд, този път искрено обиден. — Моят мющерия ми плаща да ви отведа в Равка, а не да ви държа там. Това би било допълнително условие към сделката, което отделно се заплаща.
Погледнах към Мал. Той вдигна едно рамо.
— Може да е луд и със сигурност е лъжец, но все пак е прав. Ние нямаме кой знае какъв избор.
Разтрих слепоочията си. Усещах, че се задава главоболие. Чувствах се уморена и объркана, а от мъглявото увъртане на Щормхунд направо ти се прищяваше да застреляш някого. Най-добре него самия. Не можеше да му се отрече, обаче, че ни спаси от Тъмнейший. След като вече не бяхме в неговата власт, двамата с Мал можехме да открием и сами път за бягство. Засега не бях способна да мисля по-надалече от това.
— Добре — рекох.
Той се ухили.
— Отдъхнах си, че няма да ни издавиш всичките! — После даде знак на един от моряците, който се въртеше наблизо, да приближи. — Върви да намериш Тамар и й кажи, че ще дели каютата си с Призоваващата — нареди той. После посочи Мал. — Той може да остане с Толя.
Още преди Мал да отвори уста да възрази, Щормхунд го прекъсна. — Такива са правилата на тоя кораб. Оставям ви да се движите свободно из „Волкволни“, докато стигнем Равка, но ви моля да не злоупотребявате с щедрата ми природа. На кораба си има ред, а аз — граница на търпението.
— Аз също — изрече през стиснати зъби Мал.
Сложих ръка върху рамото му. И за мен щеше да е по-безопасно, ако останехме заедно, но сега не беше моментът да се заяждаме на дребно с капера.
— Остави — казах. — С мен всичко ще бъде наред.
Мал се намръщи, после се обърна на пети и закрачи напряко през палубата, изчезвайки в подредения хаос от платна и въжета. Понечих да го последвам.
— Може би не е зле да го оставиш за малко сам — обади се Щормхунд. — Такива като него имат нужда от доста време да си ближат раните, докато им мине сръднята. Иначе стават съвсем опаки.
— Ти изобщо приемаш ли нещо насериозно?
— Не и ако не мога да го променя. Иначе животът е такава досада.
Поклатих глава.
— Този твой мющерия…
— Хич не си прави труда да питаш. Едва ли има нужда да казвам, че за вас наддаваха не един и двама. Станахте особено популярни, откакто се изпарихте от Долината. Е, повечето хора си мислят, че сте мъртви. За съжаление това сваля цената, но ти не го приемай лично.