— Ще млъкнеш ли? — изсъсках. — Искам да ти покажа нещо.
Мал ме изгледа с премрежен поглед.
— Няма защо да се държиш грубо.
Направих се, че не съм го чула, и измъкнах червената книжка от джоба си.
— Гледай — казах и му я тикнах под носа, отворена на страницата с екзалтираното лице на Свети Илия; бях се погрижила да призова малко светлина, така че да се вижда по-добре.
Мал се закова на място.
— Еленът — каза. — И Русалие. — Наблюдавах го, докато внимателно разглеждаше илюстрацията и улових момента, когато и на него му просветна.
— Светиите да са ни на помощ! — задъха се той. — Има и трета.
Глава 6
Свети Илия стоеше бос на брега на мрачно море. Носеше дрипите на някога пурпурна роба и беше разперил ръце с обърнати към небето длани. Лицето му имаше блажено, умиротворено изражение. Светците винаги ги изобразяваха така, особено в миговете преди да бъдат умъртвени по някой ужасен начин. Около врата си носеше железен нашийник, някога явно свързан с дебели вериги с оковите около китките. Сега обаче веригите лежаха скъсани от двете му страни.
Във вълните зад Свети Илия се виеше бяла змия.
В краката му лежеше бял елен и гледаше с тъмни сериозни очи.
Но нито едно от тези създания не задържа за дълго вниманието ни. В дъното на рисунката, точно над лявото рамо на светеца, се извисяваше планина, а отгоре, едва видима от това разстояние, високо над някаква каменна арка се рееше птица.
Показалецът на Мал проследи дългите пера на опашката — повечето бели, тук-там някое в бледо злато, което озаряваше ореола на Свети Илия.
— Това не може да е истина — каза.
— Еленът беше истински. Морският бич — също.
— Но това тук е… различно.
Мал имаше право. За жар-птицата легендата не беше само една, имаше ги с хиляди. Тя беше в основата на всеки равкански мит, служеше за вдъхновение на безчет музикални творби, пиеси и балади, романи и опери.
Мълвеше се, че границите на Равка навремето били очертани от нейния полет. Реките бяха потекли от сълзите на жар-птицата. Столицата била основана на място, където паднало перо от опашката на жар-птицата. Млад воин се закичил с това перо и отишъл с него на война. Нито една армия не била способна да го надвие и той станал първият цар на Равка. Или поне така твърдеше легендата.
Жар-птицата беше самата Равка. Тя не можеше да бъде повалена от стрелата на случаен следотърсач, нито беше писано костите й да послужат за украса и прослава на някакво бедно сираче с простонародно потекло и голи претенции.
— Свети Илия — каза Мал.
— Иля Морозов.
— Светец от Гриша?
Докоснах с върха на пръста си страницата, нарисувания на нея нашийник, оковите върху китките на Морозов.
— Три муски. Три създания. А ние вече имаме две от тях.
Мал рязко тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони опиянението от виното. После изневиделица рязко затвори книгата. За момент помислих, че ще я запокити в морето, но той ми я върна.
— И сега какво ще правим? — попита. Гласът му звучеше почти гневно.
Нали същия въпрос си задавах и аз цял следобед и по време на безкрайната вечеря, а пръстите ми все търсеха да напипат люспите на морския бич, сякаш не можеха да им се наситят.
— В екипажа на Щормхунд има Фабрикатори, Мал. Според него трябва да се възползвам от люспите… и мисля, че може би е прав.
Мал рязко вдигна глава.
— Какво?!
Преглътнах трудно и решително продължих.
— Силата на елена не е достатъчна. Не и срещу Тъмнейший. Само с нея не мога да унищожа Долината.
— И си решила да се сдобиеш с втора муска, така ли?
— Поне засега.
— Засега?! — Той прокара ръка през косата си. — Вси светии! — изруга. — Значи ги искаш и трите! Искаш да преследваш жар-птицата!
Внезапно се почувствах глупава, ненаситна, даже малко смешна.
— Рисунката…
— Това е само картинка, Алина — яростно изсъска той. — Нарисувана от отдавна умрял инок.
— Ами ако не е само това? Тъмнейший каза, че муските на Морозов са различни от останалите и че трябва да се използват заедно.
— Откога взе да приемаш съвети от убийци?!
— Не е така, но…
— Правихте ли и други планове с Тъмнейший, докато се бяхте усамотили на долната палуба?