— Няма как да го познаеш. От един начинаещ драматург. — Тя побърза да смени темата, защото не искаше да признае, че начинаещият драматург бе самата тя. — Бри, театърът е прекрасен. Някой ден с удоволствие бих поставила нещо на малката сцена долу. Нещо проникновено, задълбочено. Но за сегашната ни цел тук е отлично.
— Надявах се да го кажеш. — Токчетата на Габриела ясно отекнаха по сцената. Прекоси я и застана до Ив. — С нетърпение очаквах мнението ти, още откакто с Алекс ни хрумна идеята. Ив, ще направим нещо изключително важно — за твоята трупа, за нашите две страни, за децата.
— Аз ще съм само продуцент на пиесите — поправи я Ив. — Оставям по-извисените цели за теб и Алекс. Ала стига да се споразумеем за подробностите и да подпишем договора, ще имаш възможността да гледаш четири страхотни постановки.
— На това и разчитам.
Ив хвърли още един поглед наоколо. Тя никога нямаше да излезе на тази сцена, но трупата й щеше да играе. Възможно бе един ден някоя от нейните пиеси също да се изпълнява тук. За малко щеше да се разсмее на глас на своето отново развихрило се въображение.
— Ами тогава да се връщам в Хюстън и да се залавям за работа.
— О, не, няма да те пуснем толкова бързо. Между другото, за утре сме планирали семейна вечеря във фермата. А сега — Габриела я хвана под ръка. — Сега искам да се прибереш и да помързелуваш през остатъка от деня. Щом веднъж те хванем на работа, едва ли ще ти се удаде вече такава възможност.
— Това кралска заповед ли е?
— Безусловно.
— В такъв случай ще трябва да изтърпя мъчението.
Не беше толкова трудно. Откри, че да се излежава край басейна под гальовния средиземноморски бриз, полюшваш върховете на палмите над главата й, не бе чак такова тежко изпитание. Като по-млада доста бе мързелувала. Вегетирала, по-точно. Сега се чудеше как е била доволна да бездейства, и то не малко време. Не че сега да не правиш нищо бе лошо, добави мислено, като спусна шезлонга с още една степен надолу. Просто бе жалко да прекараш живота си по този начин.
А тя бе на път да го стори. Богатство, привилегии. Толкова е лесно да си седиш и до оставиш други да вършат всичко вместо теб. Така и щеше да продължи в същото русло, ако не беше открила театъра. Той й даде нещо, което да подхване от самото начало, за което да работи, нещо, което татенцето, да е жив и здрав, не можеше да й поднесе на тепсия. Или я биваше за актриса, или не. Разбра, че може. Ала не на сцената откри своето призвание.
Театърът й разкри цели светове, светове вътре в нея. Беше умна, интелигентна, надарена с организационен талант, който никога не бе използвала по време на обучението си. Замисълът да създаде своя театрална трупа и неговото осъществяване затвърдиха и изостриха способностите й. Научи се също да поема рискове, да работи усилено и най-вече да бъде човек, на който може да се разчита. Хората възлагаха на нея надеждите за своето изкуство и своята прехрана. Отговорността превърна разглезената девойка в целеустремена жена.
Сега й се отдаваше случай да жъне плодове, за каквито не беше и мечтала. Международно признание за нейната трупа. Единственото, което трябваше да направи, бе да избере подходящия сценичен материал, да постави четири пиеси, да набави четири комплекта костюми, реквизит и декори. Междувременно трябваше да говори с адвокати, режисьори, транспортни фирми, актьори, техници, помощен персонал. И един принц.
Ив вдигна тъмните очила по-нагоре върху носа си и въздъхна. Какво бе животът без трудности и препятствия? Без някое и друго предизвикателство?
Веднага се упрекна, че бе излязъл. Един поглед върху часовника го извести, че до срещата остават двадесет минути. Не му беше работа да ходи навън, при басейна, когато би трябвало да е вече в кабинета си и да се готви за разговора с министър-председателя. И защо изобщо му трябваше да пита, уж между другото, дали госпожица Хамилтън се е върнала от посещението си в Центъра? Но от друга страна му беше пределно ясно, че бе съвсем излишно да седи горе в напразни опити да се съсредоточи, когато знаеше, че тя бе тук, наблизо.
Изглеждаше като заспала. Червените бикини на банския бяха силно изрязани и с висока извивка над бедрата. Беше отвързала горнището, тъй че то се крепеше на мястото си само благодарение на изпъната й стойка. Не можеше да види очите й зад слънчевите очила, ала при приближаването му Ив не помръдна.
Спря и я загледа. Кожата й блестеше от плажното масло, с което бе намазала всеки сантиметър от тялото си. Екзотичният му аромат се смесваше с уханията на цветята в градината. Косата й падаше на влажни къдрици покрай лицето, подсказвайки, че не бе лежала бездейно, а бе използвала басейна. Алекс пристъпи по близо и я забеляза как очите й трепнаха зад очилата и се отвориха.