— Извинете. — Студен, царствено сдържан, той стоеше в сянката на вратата, където лунната светлина, огряла терасата, не достигаше. — Посланикът си тръгва.
— Толкова скоро? — Без да се притеснява от хапливия тон, Бенет стисна рамото й. — Е, благодаря за компанията. Ще трябва да си взема довиждане.
— Да, разбира се.
Бенет тръгна, но Ив остана, като се надяваше Александър да го последва.
— Ако не възразяваш, влез вътре за малко. Посланикът би искал да се сбогува. Останал е крайно очарован от теб.
— Добре. — Тя се отправи към вратата, ала пътят й се оказа препречен. Този път Ив не отстъпи назад, а изви глава, за да го погледне в лицето. То бе в сянка, само очите му се открояваха. — Още нещо ли има, Ваше Височество?
— Да, има, струва ми се — отвърна той и за изненада на двама им я хвана за брадичката. Жест, който можеше да означава и заплаха, и обещание. Но не беше любовно докосване. Не и ако питат него. Поне Алекс така си мислеше. — Бенет е благороден човек, отзивчив, ала е твърде неблагоразумен по отношение на жените. Трябва да внимаваш.
От някой друг, от който и да било друг, тази забележка би я разсмяла. Но като гледаше Александър в очите, съвсем не й бе до смях.
— Изглежда отново ме предупреждавате да не изгоря. Не беше необходимо днес следобед, както и сега е излишно. — Гласът й, инак дълбок и зноен, беше приел в момента леден оттенък. — Сигурно сте забелязали, Ваше Височество, че американките държат сами да се грижат за себе си и да вземат решения.
— Нямам желание да се грижа за теб. — В тона му имаше язвителност, която би я жегнала, ако не бе толкова ядосана.
— Всички можем само да сме благодарни за това.
— Ако си влюбена в брат ми…
— Какво право имате да ми задавате такъв въпрос? — попита остро Ив. Не знаеше защо така силно се разгневи, ала ядът й нарастваше с всяка дума. — Чувствата ми към брат ви са си мои чувства и те нямат нищо общо с вас!
Думите й на свой ред го жегнаха неприятно.
— Той ми е брат.
— Не сте господар на Бенет, а още по-малко на мен. Какво чувствам към Бенет или към когото и да било, си е моя работа.
— Това, което става в семейството ми, в дома ми, е и моя работа.
— Алекс… — На вратата се показа Бри. Говореше приглушено, което им подсказа, че техните гласове прекалено се извисяват. — Посланикът чака.
— Брат ти е откачен — рече Ив през зъби.
— В много отношения. — Бри съчувствено я хвана за ръка. — Поеми си дълбоко дъх и влез да размениш някоя и друга дума с посланика и жена му. После можеш да се качиш в стаята си и да ритнеш нещо. Аз често го правя.
Ив стисна устни.
— Благодаря за съвета. Така и ще направя.
ТРЕТА ГЛАВА
„ПРИНЦ БЕНЕТ УХАЖВА БОГАТА АМЕРИКАНСКА НАСЛЕДНИЦА“
Ив прочете заглавието, докато пиеше сутрешното си кафе, и едва не се задави. Преглътна, прочете го втори път и се засмя. Горкият Бен, помисли си, стига само да погледне някоя жена, и вече му приписват любовни история. Ти заряза кифличката, който ядеше, и продължи да чете:
Ив Хамилтън, дъщеря на милионера Т. Г. Хамилтън, е гост на кралското семейство по време на престоя си в Кордина. Продължителната и близка връзка между принц Бенет и госпожица Хамилтън започна преди седем години…
По-нататък се описваха събитията, които се бяха разиграли в двореца и бяха довели до неуспешния опит за отвличане на принцесата и последвалото раняване на Бенет. Нямаше как да не се усмихне пак, стягайки до мястото, където собственото й участие бе представено като героично. Развеселена прочете, че тя и Бенет редовно се срещали през изминалите години.
Редовно се срещали, повтори иронично наум. Е, вярно, че Бенет беше идвал в Хюстън за честването на двадесет и първия й рожден ден. Една от най-близките й приятелки лудо се беше влюбила в него за около една седмица. При следващото му идване в Америка поради познанството им я помолиха да го придружава във Вашингтон. Това беше отдавна. Освен това на няколко пъти Ив посети Кордина със сестра си. Веднъж двамата с Бенет съвсем случайно се натъкнаха един на друг в Париж. Едва ли един обяд в пълен с хора ресторант можеше да се нарече „среща“ в смисъла, който пресата придаваше. Но нали все трябваше да пишат нещо. Статията завършваше с въпроса:
Дали още един член на кралската фамилия няма да предпочете американската нация?
Тя остави вестника настрана. За какво ли щяха да клюкарят в пресата, когато Бенет наистина срещнеше подходящата жена и най-после се укротеше? Усмихна се мислено и отново пристъпи към вече изстиналата кифла. Много бе вероятно дотогава децата на Бри да са пораснали и сами да имат семейства.