— Не, благодаря. Да ви представя госпожица Ив Хамилтън.
— Приятно ми е — протегна ръка жената. — Моля, заповядайте, седнете.
Александър придърпа един стол, тъй като знаеше, че тя ще остане права, ако и той стои.
— Госпожо Сюар, тази сутрин пристигнаха новини от Париж.
Седнала до нея на дивана, Ив усети как жената се напрегна.
— Да, Ваше Височество?
— В посолството са били поставени две бомби. Едната е избухнала, преди да я открият. — От опит знаеше, че лошите новини трябва да бъдат съобщавани без протакане. — Съпругът ви е бил убит.
— Морис? — Пръстите й несъзнателно се вкопчиха в ръката на Ив. — Мъртъв?
— Загинал е на мига, мадам. Баща ми ви изпраща своите дълбоки съболезнования, както и останалите членове на семейството ми.
— Възможна ли е… Грешка? — Нямаше сълзи, но пръстите й стискаха ръката на Ив като клещи.
Александър мразеше безсилието повече от всичко друго. Не можеше да й даде надежда, а съчувствието беше слаба утеха.
— Не, мадам. Бил е сам в кабинета, когато бомбата се е взривила.
— Коняк. Госпожо Сюар, къде държите коняка? — почти силом привлече Ив вниманието й.
— Коняк? — Гласът й беше пуст и безизразен като очите. — Коняк има в кухнята.
Ив само го погледна. Александър стана и отиде да го потърси.
— Вчера говорих с него — пророни Алина. — Той беше добре… Малко уморен. Срещите се точели толкова дълго. Купил подарък за дъщеря ни. Има рожден ден другия месец. — Тук гласът й започна да трепери. — Трябва да има грешка. Госпожице?
След това дойдоха и сълзите. Ив направи единствено поето можеше. Прегърна я. Когато Александър се върна в стаята, Ив я галеше по косата. И нейните очи бяха пълни. Главата на вдовицата лежеше върху гърлите й. Тъга и скръб витаеха във въздуха, заменили съмнението, нежеланието да се повярва на тежката вест. Извън всякакъв протокол, воден само от състрадание, той клекна пред тях и настойчиво пъхна чашата в ръцете ма Алина.
— Имате сестра, мадам — каза нежно. — Искате ли да и телефонирам?
— Децата ми…
— Ще ги доведат вкъщи.
Тя отпи с треперещи устни.
— Бих искала сестра ми да дойде, Ваше Височество.
— Къде е телефонът?
— В кабинета. Кабинета на Морис, в дъното на коридора.
Отпусна глава върху рамото на Ив и зарида.
— Беше много мила — рече Александър, когато се върнаха в колата.
Ив облегни глава назад и затвори очи.
— Много често това не е достатъчно. — Нямаше какво да й отговори. Чувстваше се по същия начин. Защо, след като носеше бремето на властта, можеше да направи толкова малко? — Какво ще стане с нея?
— Тя и децата й ще бъдат осигурени. Това е във възможностите ни. — Алекс извади цигара. В устата му и така горчеше. — Ала не сме в състояние да излекуваме раната.
Ив усети горчивината в гласа му, примесена с гняв и безпомощност. За първи път й се стори, че наистина го разбира.
— Иска ви се виновникът да бъде наказан.
Той запали цигарата и се обърна. Тя го гледаше вторачено, с широко отворени очи.
— И ще бъде наказан.
От начина, по който го процеди, Ив почувства сухота в устата. У него имаше властна сила. Не само тази, присъща на титлата му и по право давана му по рождение. Ако се бе родил селянин, пак щеше да я притежава. Навярно именно тя, повече от всичко друго, я привличаше у него.
— Когато говорехте по телефона, Алина ме попита кой го е извършил. Отговорих й, че не зная, но съм сигурна, че тя пак ще попита, когато мъката поотмине.
— Когато мъката отмине, идва желанието за мъст.
— Каквото е и вашето желание.
— На негово място можеше да е баща ми. — И пак за първи път Ив видя, че самообладанието му изневерява. Забеляза го по заплашителното напрежение, увиснало за миг във въздуха, по ожесточения поглед в очите му. Ала Алекс бързо се овладя. — Ние носим отговорност за нашата страна, за хората си. Смъртта на Сюар няма да мине безнаказано.
— Смятате ли, че бомбата е била предназначена за баща ви? — Тя посегна и го докосна по ръката. — За него е била, нали?
— Поставена е била в неговия кабинет. Само по една случайност не е бил там, извикали са го секунди преди да избухне. Инак е щял да загине и той.
— В такъв случай е още по-наложително да се върне у дома.
— Още по-наложително е да остане. Щом държавният глава е застрашен, значи и страната му е в опасност.
— По дяволите, та той е ваш баща!
— Преди всичко е Арманд Кордински.
— Не го мислите наистина. Не е възможно да гледате така на нещата. — Гласът й бе напрегнат от вълнение, пръстите й стискаха ръката му. — Ако баща ви е в опасност, вие трябва да го убедите да се върне.