Бяха го учили да се бори, а ето че сега бе безпомощен. Буйната зеленина наоколо ги скриваше от двореца, ала нямаше убежище за човек, пожелал това, което принадлежи на родния му брат.
Болеше. И макар зад титлата, извън положението, което заемаше, да бе човек от плът и кръв, рядко бе изпитвал такава остра и сладостно мъчителна болка. Тя се смеси със скръбта и гнева, като заплашвате да избухне в страстен взрив, който той не би могъл да овладее. Пуснатите на свобода чувства по-трудно се поддаваха на контрол от потисканите.
Дръпна се рязко. Очите му бяха студени и чужди.
— Имам много неща за уреждане. — Единоборството с чувствата правеше гласа му суров, държането сухо. — Трябва да ме извиниш, трябва проверя дали Бенет е свободен да ти прави компания за обяд.
И Алекс си тръгна, а Ив остана като вцепенена, приковала поглед и гърба му.
Нима бе безчувствен? Нищо ли не изпитваше? Толкова ли бе лишен от нормали усещания, та дори не показа и признах на вълнение в същото време, когато на нея душата й бе омекнала като памук. За миг си бе помислила… Пълна глупачка бе да си го мисли, довърши решително, но с облекчение приседна на близката каменна пейка, защото коленете й започнаха да треперят. Глупачка бе да си въобразява, че той също бе почувствал тази потребност, този копнеж, тяхната кристална истинност, в мига, когато телата им се докоснаха.
Жестът й бе жест на утеха, ала в следващия миг всичко се обърна надолу с главата. Искаше просто да постои така, с буза, опряна в неговата, без да казват нищо, само да чувстват. Но Алекс не бе изпитал същото. Тя затвори очи. Посягаше към нещо, което не можеше да достигне.
Александър Кордински не бе за нея. Трябваше да е благодарна на Господ, защото инак щеше да е ужасно. Една нормална жена би могла да мечтае за любовта на принц, ала в същото време да е достатъчно умна, та да знае, че в такъв случай се лишаваше от всякакви свои решения, че на личния й живот се слагаше край и шансовете за нормално битие се свеждаха до нула. Освен това той самият плашеше. Цялото му държане бе продиктувано от задълженията и условностите.
Нямаше да е нежен, ако това не му прилягаше, и със сигурност нямаше да е търпелив. Човек като Александър очакваше съвършенство, докато Ив уважаваше поривите.
Но както и да разсъждаваше сага, истината бе, че го бе пожелала. В един миг на лудост бе забравила кой и какъв е той, бе поискала да я прегърне, да и люби. Тук, в градината, сред дивния аромат на глициниите. Би ли се променил с нещо светът? Навярно. Ала така й се искаше да премахне този печален израз в очите му, да го накара да се усмихне.
Щеше да й мине — опита се да убеди сама себе си. Беше твърде практична, за да се отдава на нелепи фантазии. А ако не отминеше от само себе си, тя щеше да го прогони. Имаше да върши работа, изискваща внимание то й, да поставя пиеси, да организира трупата.
Първото, което щеше да направи сутринта, бе да напусне Кордина. Докато се върнеше отново, всяка моментна лудост щеше да е забравена, а Ив щеше да бъде твърде заета, за да се разсейва с глупости.
Не напълно убедена, тя се изправи. Поне краката й вече й слушаха. Щеше да иде да потърси Бенет, нищо и никой не бе в състояние да проясни главата й по-бързо.
— Бри, не мога да повярвам какво си направила с това място!
Ив седеше на просторната веранда, отправила поглед към ширналата се надолу поляна, стопанските постройки и огражденията за конете, десетките акри прясно изорана земя. Най-малкият, Дориан, седеше на най-долното стъпало и галеше малко котенце.
— Понякога аз също не мога. — Габриела обърна глава към по-големите деца, които ритаха топка в тревата. — Винаги съм се надявала това да стане, без много-много да вярвам, че е възможно. Бях бременна с Кристиан, когато разчистихме мястото за къщата, тъй че сега тя е на пет години. От родилния дом го доведохме направо тук.
— Само на пет — рече замислено Ив. — А като я гледам, ми се струва, че е стояла тук вечно.
— За децата е точно така. — Котето изскимтя. — Дориан, бъди по-внимателен!
Той погледна нагоре — миниатюрно копие на баща си — и се усмихна дяволито, но малките му ръчици започнаха да милват козината на котето по-нежно.
— Мърка — рече, доволен от себе си.
— Да, ала ако му дърпаш ушите, ще те одраска.
— Тук вечерите са прекрасни. — Ив наблюдаваше как слънцето се спуска ниско над разораните ниви. Отвътре се разнесе апетитна миризма на готвено, някак домашно уютна и съзвучна с мястото. — Прилича ли на дома ви във Вирджиния?