Той не тръгна след нея. Собственият му гняв го подтикваше да я настигне, да я накаже, да я уязви по някакъв начин, не заради плесницата — тя не беше кой знае какво. Но думите й, погледът й — те бяха язвителни, отровно жилещи. Какво право имаше Ив да го кара да се чувства виновен, да изпитва угризения, когато тя беше тази, която без всякакви угризения се бе хвърлила от обятията на единия брат в ръцете на другия.
Ала това не променяше факта, че я желаеше. Желаеше принадлежащата на брат му жена с такова отчаяно настървение, което къс по къс жив го ядеше.
Винаги съм я желал, удари Алекс стената с юмрук. Открай време.
Конете зацвилиха неспокойно, после се укротиха. И винаги се бе борил с това. Прокара ръка през лицето си в опит да върне самообладанието, което налагаше положението му.
И щеше да се пребори, обеща си мислено. Обичта към брат му не му оставяше друг избор. А тази жена, закани се мрачно на излизане от конюшнята, щеше да прати по дяволите. Това поне бе по силите му.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— В последно време толкова много се щураш напред-назад, че просто не мога да те видя.
Ив сгъна една от най-старите си и удобни тениски, сложи я в куфара и чак тогава вдигна поглед.
— Нещата са под пара. Направо съм луднала и все по-зле ще става.
— Върна се от Кордина преди два месеца, а съм говорила с телефонния ти секретар повече, отколкото с теб.
Крис се отпусна на ръба на леглото и се загледа в сапфирено синята копринена блуза, която Ив пъхна до тениската. Понечи да й каже, че е по-добре да я сложи в найлонов плик, но си замълча. От време на време й се налагаше да си напомня, че малката й сестричка вече бе пораснала. И двете имаха гъсти черни коси, ала Ив я бе сплела на дълга плитка, а Крис я носеше свободно с дължина до брадичката. Налице беше и семейната прилика — в загатнатите скули, млечнобялата кожа. Не толкова възрастта ги отличаваше, колкото стилът. Крис имаше лустро, придобито от годините, прекарани в артистичния свят и сред тези, които бяха достатъчно богати, за да си доставят удоволствие с изкуство. Ив притежаваше вродена естествена чувственост, която навремето бе създавала на по-голямата й сестра доста притеснения. Сега Крис можеше само да се възхищава на тази й дарба.
— Ето, сега пак заминаваш. Явно, че ако искам да видя сестра си, трябва да го сторя в Кордина.
— На това и разчитам. — Ив сложи малка кожена козметична чантичка в страничния джоб на куфара. — Колкото и да не ми се ще да си го призная, но ще имам нужда от цялата морална подкрепа, която мога да получа.
— Страх ли те е? — Крис подви коляно и го обгърна с ръце. — Точно теб?
— Страх ме е. Точно мен. Никога не съм се захващала с нещо толкова голямо. Четири пиеси! — Тя провери съдържанието на ръчното куфарче за трети път. — Да влача на другия край на света артисти, сценични работници, асистенти, шивачки и да ги изтъпаня пред чуждестранна публика с претенцията, че представям американския театър. — Ив извади бележник, разлисти го, после го пъхна обратно в куфарчето. — Това е върхът на самохвалството.
— Твърде късно е за разкаяние — отсече Крис. Приглади назад падналите върху челото й кичури. — Освен това театрална трупа „Хамилтън“ действително е американски театрален състав, нали така?
— Да, но…
— И ще играе американски пиеси, вярно ли е?
— Вярно, обаче…
— Никакви „но“ и никакви „обаче“ — махна с ръка Крис да пресече възраженията й. Три пръстена проблеснаха, отразявайки светлината. — Ти действително представяш американския театър. И ще го направиш фантастично.
— Ясно. — Ив се наведе през куфара и я целуна но бузата. — Ето защо имам нужда от теб.
— С всички сили ще се постарая да уредя работите си така, че да бъда там за първото представление. Макар да знам, че от заетост едва ли ще ме удостоиш с повече от един поглед.
— Обещавам да е с повече от един. Дано след първото представление се успокоя донякъде. — Тя нагъна по ръба два чифта панталони, сложи ги в куфара и грижливо ги приглади. — Защото формалната страна на цялата подготовка е това, което ме изнервя най-много. Договаряне, тичане, уреждане…
— Притежаваш татковото умение да се справяш с детайлите — факт, който не спира да ме удивлява. — Въпреки това Крис почти насила се въздържа от въпроса дали Ив си бе взела паспорта. — Не се и съмнявам, че всичко ще мине като по вода.
Дали бе сложила червения костюм? Ив понечи да провери за пореден път, ала си наложи да престане. Сложила го е. Всичко бе сложила.
— Ще ми се да тръгнеш с мен, за да ми го повтаряш непрекъснато.