Ив се подчини, ала остави балконската врата отворена. Морето се чуваше, от градината нахлуваше ароматът да рози, ванилия и свежа зеленина.
— Седнах — каза тя и кръстоса крака. Не му харесваше резкия й, безцеремонен маниер. Възхищавате се на нейната прямота и независимост. В момента той се чудеше как бе възможно да изпитва тези две неща едновременно. Но бе сигурен, че Ив предизвиква у него, както и винаги досега, нещо повече от обикновена учтивост. Алекс седна бавно на мястото си срещу нея.
— Като член на кралското семейство и президент на Центъра за изящни изкуства съм длъжен да подходя много внимателно и обмислено към подбора на изпълнителите, които каним. В дадения случай се доверявам на преценката на Габриела и въпросът ми е дали можем да постигнем споразумение.
— Може би. — На първо и единствено място Ив я интересуваше работата. Личните чувства никога не влияеха върху решенията й, това нямаше да се случи и сега. — Ще трябва отново да видя театъра, да проверя условията. Въз основата на подписан договор трябва да съм сигурна че аз и моите хора ще разполагаме с артистична свобода, както и с подходящ подслон по време на турнето… Понеже представленията ще бъдат благотворителни, бих желала съдим нашите разходи и хонорари. По отношение на художествената страна обаче обсъждане няма да има.
— Ще се погрижа да те разведат из Центъра. Нашите и твоите адвокати ще се заемат с договора. Колкото до художествената страна — тъй като ти си специалист, ще уважа твоята преценка, ала не искам сляпо да се оставям в ръце ти. Идеята е трупата да представи четири пиеси, всяка в течение на една седмица. Материалът ще трябва да бъде одобрен от Центъра.
— От вас.
Той повдигна рамене — безстрастно, от висотата на положението си.
— Както ти харесва.
На нея не й харесваше и не смяташе да се преструва.
— Какви са познания ви?
— Моля?
— Какво знаете за театъра? Вие сте политик. — Каза го с лек, много лек презрителен оттенък. — Защо трябва да водя трупата си тук, на хиляди километри от вкъщи, при това за малка част от парите, които обикновено печелим, а вие да избирате и посочвате какво да играем?
Нравът му не беше от кротките. Но през годините, белязани от неговата предопределеност, Алекс беше се научил да го обуздава, нещо повече — да го направлява. Така постъпи и сега.
— Защото — каза, без да сваля поглед от очите й, — едно гостуване в Центъра по изящни изкуства на Кордина по покана на кралската фамилия ще е голямо предимство в професионалната биография на театъра и ще е глупаво това съображение да бъде пренебрегнато. — Той се наведе напред. — Не смятам, че си глупава жена, Ив.
— Не съм. — Тя стана пак, този път бавно, после изчака докато и Алекс се изправи от другата страна на бюрото. — Първо ще видя театъра и ще помисля, после ще разговарям с трупата.
— Ти я ръководиш, нали?
Ив наклони глава и кичур коса падна върху лицето й. Приглади го назад с ръка.
— Забравяте, че Америка е демократична държава, ваше височество. Аз не раздавам заповеди на своите хора. Ако сметна условията за подходящи и трупата се съгласи, тогава ще пристъпим към договаряне. А сега, ако ме извините, бих искала да разопаковам багажа си и да се преоблека за вечеря.
— Ще пратя някой да те съпроводи до покоите ти.
— Зная къде са. — Тя спря на вратата, обърна се и направи надменно реверанс. — Ваше Височество.
— Ив… — рече той, като гледаше вирната й брадичка. Някой ден, помисли, и тя ще си намери майстора. — Добре в Кордина — добави.
Не бе грубиянка, убеждаваше Ив сама себе си, докато избираше какво да облече. Всъщност почти всички я смятаха за дружелюбна. Вярно, че можеше да бъде доста строга и неотстъпчива по отношение на работата, но това й бе в кръвта. Не беше груба. Освен с Александър.
Сам си го изпроси, отсече мислено и нахлузи силно вталена рокля с голи рамене от яркосиня коприна. Каква високомерност и височайша снизходителност! Не бе длъжна да търпи всичко това, независимо дали бе престолонаследник, или не. Едва ли не разиграха принца и просяка. Потеклото й може да не бе кралско, ала бе безупречно.
Посещавала бе пай добрите училища. Нищо, че ги мразеше, ала все пак ги бе посещавала. Цял живот се бе движила в богатите и влиятелни среди. Освен това и сама бе постигнала нещо. Не с връзките на семейството си, а благодарение на собствените си качества.
Наистина, своевременно разбра, че с амбицията си да стане актриса никога няма да пожъне богати плодове, но й любовта й към театъра не отслабна. В добавка откри у себе си вродени организационни заложби. Така се роди и процъфтя театрална трупа „Хамилтън“. Не й се нравеше появата на Александър Велики и държането му, сякаш й прави услуга, като позволява на нейния състав да играе в неговия Център.