— Сериозно? — изви вежда Ив и се облегна с гръб на вратата. — От кого?
Алекс се усмихна по-широко.
— Мадмоазел, от малък са ме възпитавали като джентълмен.
— Всъщност няма значение — махна тя с ръка. — Стига да не е онази блондинка, с която танцува тогава, вместо да поканиш мен.
Той дискретно замълча.
— Хм. Така, я да видим. Напоих те с коняк. Прибавих музика. Сега, струва ми се — очите й светнаха лукаво. — Да, мисля, че имам точно каквото е нужно. Ще ме извиниш ли за момент?
— Разбира се.
Ив мина край него и изчезна в съседната спалня.
Без да трепне. Алекс отвори чекмеджето, където бе скрила пиесата, и започна да чете. Веднага го грабна диалогът между една вече немлада жена и нейното отражение в огледалото.
— Ваше Височество.
Той бутна настрана чекмеджето и се обърна. Искаше да й каже, че е чудесно. Дори чувствата му да го правеха предубеден, усещаше, че написаното бе изключително. Щом я видя обаче, не можа да промълви и дума.
Беше облякла обточен с дантела корсаж и дълъг отворен халат отгоре — и двете с цвета на езерна вода. Косата й бе пусната и свободно падаше по раменете. Зад нея, хвърляйки сенки и отблясъци, играеха светлини. Очите й бяха дълбоки и загадъчни, но в тях Алекс видя отражение на собственото си желание. Тогава, както бе направила и първия път, тя протегна ръце.
Той тръгна към нея. Беше като замаян от миризмата на восък, от предусещането на женски тайни. Ив безмълвно го въведе в спалнята.
— Цял ден чакам да бъда с теб. — Тя бавно започна да разкопчава ризата му. — Да те докосна — плъзна ръка по гърдите му, преди да свали ризата. — Да бъда докосвана.
— Когато не съм с теб, мисля само за неща, за които не би трябвало да мисля. — Алекс смъкна халата от раменете й и го остави да се свлече на пода. — Когато съм с теб, не мога да мисля за нищо друго, освен за теб.
Думите му я развълнуваха. Такива призвания той не изричаше често.
— Тогава мисли за мен.
В стаята горяха дузина свещи. Леглото бе готово и чакаше. През отворената врата долиташе тиха музика. Дебюси. И никакъв друг звук. Все така безмълвно Ив го придърпа върху леглото до нея и започна да го люби така, както един мъж може само да мечтае.
Отначало го целуна нежно, ласкаво, докато ръцете й леко го галеха. Устните й докосваха лицето му, шията. Бавно, за да възбудят, ала не дълго, за да задоволят. Коприната, дантелите, меката й плът се допираха и местеха по тялото му, докато разпалиха в него жарава.
Ив го доразсъблече, като шепнеше и отстраняваше ръцете му, които се опитваха да помогнат. Езикът й обходи сгъвката зад коляното, като изтръгна стонове. С премрежени очи тя съзерцаваше тялото, на което успяваше да достави такава наслада. То изглеждаше златно в светлината на свещите. Златно и блестящо. Ив се залови да стопи в него всяка останала частица самообладание.
Сърцето му биеше до пръсване. Никоя жена не го бе възбуждала така неудържимо. Щом посегнеше към нея, тя му се изплъзваше, после го омаломощаваше с нежни като повей ласки или го захапваше леко с мъчителна сладост. Не му стигаше въздух. Молеше се да спре. Не, да продължи.
Безпомощен. За първи път някой го правеше безпомощен. Това усещане свиваше стомаха му, обезсилваше мускулите, промъкваше се в мозъка. Кожата му овлажня, стана гореща, чувствителна. Всяко нейно докосване предизвикваше безброй тръпки. От гърлото му се изтръгна вопъл. Чу тихия й ответен смях.
Какво невероятно усещане бе да накараш един мъж да тръпне. Какво задоволство бе да откриеш сила, която доставя блаженство. Обзе я вълнение, главата й се замая и Ив престана да вижда и чува.
Сега Алекс й принадлежеше. Беше само неин. Нямаше държава, нямаше дълг, нямаше повели.
На ръба на разума, той се надигна. Обви я с ръка през кръста, привлече я към себе си, под себе си. Наведен над нея, задъхан, се вторачи в лицето й. Тя го гледаше предизвикателно. Очите й блестяха.
— Ти си моето безумство — отрони Алекс и впи устни в нейните.
Повлече ги водовъртеж, от който не искаха да се измъкнат, а да се въртят още по-бързо. Всеки се стараеше не да се освободи, а да се наложи. Веднъж се бяха сблъскали така с шпаги в ръка, бяха противопоставили сила срещу сила. Сега беше същото.
Търкаляха се върху леглото, уста в уста, тяло до тяло. Той смъкна остатъците от дрехите й, но не нежно и внимателно. Пръстите му трепереха от нетърпение, докато махаше слабата преграда помежду им. После стискаха и грабеха, оставяйки мъчително-сладка болка след себе си.
Ив стенеше, ала не от болка, а от удоволствието от това, което бе открила зад здраво заключената врата на неговата сдържаност. Тази сдържаност сега бе рухнала, беше пусната като окован звяр на воля. Неговата страст имаше див вкус, необуздана сила. Водеше я извън всякакъв разум към потайни и бездънни желания, които я поглъщаха изцяло.