— Няма защо да се притеснявате за мен. Ваше Височество. Спокойно бих могла да вечерям и в стаята си, ако имате други ангажименти.
— Ти си моя гостенка. Ангажиментът ми е да вечерям с теб. — Той се обърна да налее нещо за пиене. — Стига. Ив. Обещавам, че няма да се търкалям с теб по пода.
— Сигурна съм — отвърна тя точно толкова учтиво. Приближи се и протегна ръка за чашата. — Само че ние не се търкаляхме. Аз го хвърлих.
Той бавно я изгледа отгоре надолу. Беше гънка като тръстика и едва стигаше до рамото му. Не би повярвал, че бе в състояние да повали брат му физически. Емоционално бе друг въпрос.
— Възхитително. Тогава обещавам да не ти давам повод да ме хвърляш. Сносни ли са покоите ти?
— Превъзходни, както винаги. Доколкото помня, рядко имате свободни вечери, които прекарвате вкъщи. Никакви официални приеми или държавнически дела днес?
Алекс отново я изгледа. Светлината беше приглушена и придаваше на кожата й копринена мекота. Може и на усещане да бе същата.
— Нищо не ни пречи да приемем вечерята ни за официална, ако желаеш.
— Най-добре. — Ив го гледаше над ръба на чашата си. — И така. Ваше Височество, светски разговор ли ще водим, или ще обсъждаме световната политика?
— Политиката не се отразява добре на апетита. Особено когато възгледите са различни.
— Така е. Рядко сме били на едно мнение за много неща. В такъв случай светски разговор. — Това тя го умееше, беше обучавана, както и той. Приближи се до вазата с рози и погали листенцата. — Четох, че през зимата сте прекарали известно време в Швейцария. Как бяха ски-пистите?
— Отлични. — Алекс не добави нищо повече за истинската причина на посещението си там, нито спомена за дългите часове на срещи и разговори. Опита се да не гледа дългите й тънки пръсти върху тъмночервените рози. — Ти караш ли ски?
— Ходя в Колорадо от време на време — сви уклончиво рамене Ив. Как да очаква той да разбере липсата й на време за празни занимания и развлекателни пътувания? — Не съм била в Швейцария, откакто завърших училище там. Понеже съм от Хюстън, предпочитам летните спортове.
— Като например?
— Плуването.
— Тогава трябва да ти кажа, че басейнът е на твое разположение по време на престоя ти тук.
— Благодаря. — Мълчание. Тя се стегна от напрежение, докато то продължи. — Изглежда, Ваше Височество, приключихме със светския разговор, а още дори не сме пристъпили към вечерята.
— Значи е крайно време да пристъпим. — Алекс спи лакът и въпреки колебанието си, Ив го хвана под ръка. — Готвачът помни, че особено обичаш poisson bonne Jemme.
— Наистина ли? Колко мило. — Тя се поотпусна дотолкова, че да му се усмихне. — А пък аз си спомням, че още повече обичах неговия шоколадов крем. Навремето бях побъркала готвачката ни, докато се научи да прави някакво прилично подобие.
— В такъв случай ще останеш доволна от тазвечерния десерт.
Прел прага на трапезарията Ив се спря.
— Никога не мога да сдържа възхищението си от това място. Изглежда така непреходно, така вечно — каза тихо и плъзна поглед наоколо.
Два старинни полилея хвърляха светлина върху масивната маса, където можеха да се настанят повече от сто човека, и се отразяваха от полирания до блясък под.
По принцип би предпочела по-непретенциозна и задушевна обстановка, но това помещение притежаваше такава сила, излъчваше такава власт. А понеже беше израснала сред сила и власт, те бяха нещо, което тя очакваше и уважаваше. Ала не само това. Очароваше я чувството за старина. Ако седеше тихо, много тихо, навярно би могла да долови разговори, водени тук през вековете.
— Когато за първи път вечерях тук, треперех като лист.
— Сериозно? — Заинтригуван, той не я подкани да влезе, а сам остана на прага до нея. — Помня те като забележително уравновесена.
— О, да, винаги добре съм се преструвала външно, но вътрешно бях направо уплашена. Току-що завършила ученичка, която вечеря в кралски дворец.
— А сега?
Ив не разбра защо бе нужно да го прави, ала извади ръката си изпод неговата.
— Отдавна съм минала тази възраст.
На масата имаше два прибора, свещници и свежи цветя. Тя седна отстрани, като остави централното място на Александър. Щом се настаниха, прислужникът наля вино.
— Странно — обади се Ив след малко. — Когато и да съм идвала тук преди, дворецът винаги е бил пълен.
— Габриела и Рийв сега вече рядко остават тук, след като се преместиха във фермата. Или фермите — уточни. — Делят времето си между двете страни.
— Щастливи ли са?
Той изви вежда и вдигна чашата си.