— Да, сега не е моментът.
Той стана. Тя лежеше и го чуваше как се облича. Очакваше звука на отварящата и затваряща се врата, ала вместо това усети докосване по рамото.
— Изпитвам към теб много неща, но не и срам. Ще ме изчакаш ли днес в театъра? Ще намеря начин да дойда към шест.
Не го погледна, защото знаеше, че ако го направеше, щеше да го помоли да остане и може би за нещо много повече, което Алекс не можеше да й даде.
— Добре, ще те чакам.
— Поспи още малко.
Ив не отговори. Вратата хлопна.
Тя стисна силно очи, борейки се с чувството на загуба и отчаяние. Беше получила от него страст, ала не и отговор. Казала си беше веднъж, че страстта му ще й е достатъчна. Бе тежък удар да разбере, че това не бе така. Искаше цялото му сърце, без ограниченията, които той си налагаше. Искаше да бъде обичана, ценена, приета. Това, което желаеше, бе повече, отколкото можеше да има, а не можеше да живее с по-малко.
Ив стана. Изяснила си бе всичко. Беше време да започне живота си отначало. Без да съжалява за мечтата, сбъднала се толкова за кратко.
Александър влезе в библиотеката и поздрави присъстващите. Баща му седеше в креслото и тъкмо гасеше цигарата си. Рийв, с листа в скута и други върху масата прел него, се бе настанил на дивана заедно с Бенет. Малъри — шефът на разузнаването, седеше на ръба на един стол и палеше лулата си.
В този състав се бяха разделили снощи и щяха да се срещат отново колкото пъти потрябваше, докато решат как да премахнат висящата над главите им заплаха, наложена от Дебок. Темата за обсъждане беше позната. Започнаха с охраната, която Рийв бе назначил на двореца, театъра, центъра за деца с увреждания и на собствения си дом. Допълнителната информация по въпроса засягаше летището и пристанищата.
— Прикрепил си по още елин детектив към всеки от нас — подхвърли Бенет.
— Докогато е необходимо.
Бенет се размърда, недоволен от новото ограничение, но не възропта.
— Наистина ли мислиш, че отново ще опитат чрез Ив? Няма как да не им е ясно, че подслушваме телефоните и я държим под наблюдение.
Малъри изпухтя с лулата.
— Най-отличителната черта на Дебок, Ваше Височество, е неговата самонадеяност. Убеден съм, че обект на следващия му хол ще е госпожица Хамилтън, и то скоро.
— Ще повторя това, което казах снощи — започна Александър. — Ив трябва да бъде върната обратно в Америка.
Малъри потупа с длан гърлото на лулата.
— Това няма да спре Дебок, Ваше Височество.
— Ала ще осигури безопасността й.
— Александър — обади се Рийв, като го изчака да запали цигара. — Ако това, до което се е добрало разузнаването, е вярно, ние имаме нужда от Ив. Ако тя реши да замине — додаде той бързо и не даде на Александър да го прекъсне, — аз лично ще я кача на самолета. Но щом настоява да остане, решението е да я охраняваме и да чакаме.
— Да чакаме — издуха Александър струя дим. — Да чакаме отново да бъде изложена на риск. След като смяташ, че телефонните обаждания са дело на вътрешен човек в театъра, както и самото поставяне на бомбата, значи Ив дори в момента е в опасност, застрашена от някой от собствените й хора.
— Дебок не се интересува от нея — намеси се кротко Малъри. — Тя е само примамка.
— Примамките са нещо, което може да се пожертва.
— Александър — проговори за първи път Арманд. Гласът му беше спокоен като на Малъри, ала с безпогрешно доловима властническа нотка. Хладен, понякога почти студен, този глас рядко биваше рязък. С ръце върху страничните облегалки на креслото и поглед, забит в допрените пръсти на ръцете си, принцът млъкна за момент, после вдигна очи. — Трябва да бъдем хладнокръвни, така както е хладнокръвен Дебок. Знаеш, че се отнасям към Ив като към собствените си деца. Всичко, което може да бъде направено, за да я предпазим, ще бъде направено.
— Тя не е гражданка на Кордина. — Александър се бореше с чувствата, бореше се и с разума. — Тя е гост на нашата страна. Носим отговорност за нея.
— Не сме забравили отговорностите си. — Пак имаше властност, но и съчувствие, на което обаче не можеше да бъде даден пълен израз. — Ако някой от нейните хора е агент на Дебок, ние ще разберем кой е той. Логично е Дебок да не желае Ив да пострада, инак агентът му няма да има повече причина да остане в Кордина.
— А ако Дебок не се ръководи от логиката?
— Такива хора винаги действат премерено. Те са безстрастни.
— Стават и грешки.
— Да. — Арманд помисли за Сюар. Болката не бе преминала. — Стават и грешки. Наша грижа е да не ги допуснем. — Той премести поглед върху Рийв — Това оставям на теб.
— Прави се всичко, което е възможно на първо време. Що се отнася за по-нататък, двамата с Малъри стигнахме до мнението, че трябва да внедрим наш човек в организацията на Дебок.