Отвори ги в мига, когато доктор Франко отново се появи в коридора.
— Можете да влезете. Ваше Височество. Обясних на Ив състоянието й. Уверих я също, че при нея по всяко време може да стои човек, стига тя да желае. Сега ще извикам сестра й. Щом госпожица Хамилтън пристигне, настоявам вие да си вървите вкъщи, да се нахраните прилично и да поспите. Ако не, ще ви забраня да влизате в стаята й.
Александър сложи ръка на гърба му.
— Доктор Франко, ако не знаех, че го правите за доброто на Ив, просто нямаше да ви обърна внимание.
— И нямаше да е първия ми сблъсък с член на вашето семейство, Ваше Височество.
— Това също ми е добре известно. Кажете ми, как е тя днес?
— Немощна, разбира се. Ала жизнените й показатели са добри. Усеща краката си и може да ги движи.
— Значи, не е…
— Няма парализа. Това, от което се нуждае, е почивка, грижи, подкрепа. Надявам се утре да я извадим от интензивното, но първо трябва да я види доктор Торет.
— Докторе, нямам думи да ви изразя своята признателност.
— Ваше Височество, за мен е чест да лекувам членовете на кралската фамилия.
Александър хвърли поглед към вратата на Ив. Кутийката с пръстена леко натежаваше в джоба му.
— Винаги сте се представяли достойно.
— Благодаря, Ваше Височество. Имам ли думата ви, че си тръгвате веднага, щом пристигне госпожица Хамилтън?
— Да.
Александър се върна в стаята и завари Ив будна, с прикован в тавана поглед.
— Помислих, че си си отишъл.
— Нали ти обещах, че няма. Крис ще дойде. Тогава трябва да си ида за малко. — Той приседна до нея и взе ръката й. — Ала ще се върна. Няма да си сама.
— Чувствам се като такава глупачка… Като малко дете, което се страхува от тъмното.
— За мен е истинско облекчение да разбера, че има нещо, от което се страхуваш.
— Алекс, бодигардът, който беше ранен, той…
— Жив е засега. Правят всичко възможно. Ще се отбия при него, преди да си тръгна.
— Той ми спаси живота — пророни тя. — Твоя също. Не му зная името.
— Крейдън.
Мм кимна. Щеше да го запомни.
— А Жермен?
Александър бе забравил колко бе приятно да се усмихва човек.
— Напълно възстановен, освен самолюбието му.
— Няма от какво да се срамува. Не съм заслужила черен пояс току-тъй.
— Да, скъпа, повече от очевидно. Когато се оправиш, сама ще му го обясниш. — Той я погали по косата. Изпитваше нужда да я докосва. — Какви цветя да ти донеса? Нещо от градината? Така и не съм те питал досега кои са ти любимите. — В очите й се надигнаха сълзи и взеха да се стичат по лицето й. — Недей — започна да целува пръстите й Алекс едни по един. — Не плачи, любов моя.
— Аз го доведох тук — стисна тя очи, но сълзите продължиха да си пробиват път. — Аз доведох Ръс в Кордина, при теб.
— Не си — изтри той полекичка страните й. — Доведе го Дебок. Не можем още да го докажем, но знаем, че е така. Ти също го знаеш.
— Как можа така напълно да ме заблуди? Направих му прослушване, Алекс, видях изпълнението му на сцената. Разговарях с хора, които са работили с него. Просто не проумявам.
— Беше професионалист, Ив. Отличен актьор, който е използвал това за прикритие на истинската си дейност. Убивал е за пари. Не за отмъщение, за кауза или нещо друго, а просто за пари. Дори нашите органи за сигурност не бяха открили нищо при проверката. В момента Рийв работи с Интерпол, като се надява да разбере нещо повече.
— Всичко, което се случи, стана толкова бързо, че ми изглежда нереално.
— Не трябва сега да мислиш за това. Всичко свърши.
— Къде е той?
Александър се поколеба момент, после реши, че тя заслужава истината.
— Мъртъв е. Жермен го застреля само секунди след като… — не бе по силите му да си представи пак как тялото й отскочи и се свлече в ръцете му. — За кратко дойде в съзнание, точно колкото Рийв да измъкне малко информация ще говорим за това по-късно, когато се оправиш.
— Той искаше да те убие — отрони Ив бавно. Очите й се притваряха. Лекарството беше започнало да действа.
— Нали виждаш, че съм цял. Как да ти се отплатя за това, че ми спаси живота?
Тя се усмихна унесено.
— Харесвам сини камбанки, те са ми любимите.
Носеше й ги всеки ден. Когато я пуснаха от болницата и Ив остана вкъщи под наблюдението на лична медицинска сестра, Алекс й ги носеше в стаята. След една седмица тя започна да се терзае и притеснява за трупата си и тогава страхът, който се бе притаил свит на топка в душата му, го напусна. Очевидно Ив се възстановяваше добре.
Пресата я величаеше като героиня. Бенет носеше вестници и й четеше статиите на глас, като подбелваше очи към тавана при особено пищните хвалебствия.