Ив чукна чашата си в неговата, после леко го целуна по устните.
— От това по-хубаво накъде?
— Ще видим. — Алекс посегна към жабката и извади тънка продълговата кутия. — Смятах да изчакам до пълното ти оздравяване, за да ти го подаря.
— Алекс, не е нужно да ми правиш подаръци.
— Искам да ти направя. — Той разтвори ръката й и постави в нея кутията. — Не ме огорчавай.
Нима можеше да му откаже? Тя отвори капака и се вторачи в огърлицата от диаманти и сапфири. Бяха като нанизани на сребърни нишки, висяха в два реда и имаха формата на капка. Това е украшение за принцеса, за кралски особа, не за обикновена жена, мина й през ум. Не можа да устои, вдигна я и камъните заискриха в ръката й. Улавяха светлината от уличните лампи и я отразяваха с неповторими отблясъци.
— О, Алекс, прекрасна е. Направо ми спира дъха.
— Същия ефект често имаш и ти върху мен. Ще я сложиш ли тази вечер?
— Аз… — Почти я плашеше — самата й красота, изяществото. Ала я беше попитал така, сякаш очакваше Ив да откаже. — С удоволствие — отвърна. — Ще ми помогнеш ли? — Той откопча тънкото златно колие, което тя носеше, и постави на негово място своя подарък. Ив неволно посегна и докосна легналите на врата й скъпоценни камъни. Бяха студени, но вече поемаха топлината на плътта. — Сигурно умът ми ще е повече в нея, отколкото в представлението — каза. Наведе се и го целуна. Алекс отвърна на целувката й с удивителна нежност. — Благодаря. Александър.
— Ще ми благодариш в края на вечерта.
Когато влязоха в театъра, тя се почувства и развълнувана, и притеснена. После, щом се появиха в кралската ложа и тълпата долу стана на крак да я приветства, Ив съвсем се слиса. Усети, че Александър хваща ръката й и я целува. Очите му грееха. Макар объркана и смутена, тя успя да се усмихне в отговор и поздрави тълпата с реверанс.
Александър й държа стола с огромно задоволство. Ив все още бе в неведение и тепърва й предстоеше да разбере, че бе изпълнила първото си официално светско задължение.
— Всичко ще бъде наред — опитваше се уж да не нервничи тя в очакване да се вдигне завесата. — Да можех само за минутка да ида зад кулисите и да проверя…
— Имам заповед от лекаря, скъпа.
— Да, но… О, Божичко, започва.
През цялото първо действие здраво се бе вкопчила в ръката му. Стомахът й се бе свил от напрежение. Мислено отбелязваше всеки малък пропуск било в играта, било по отношение на някои други подробности. Вече й бяха хрумнали поне десетина неща, които биха могли да бъдат подобрени.
Публиката се смееше. Това затвърди гордостта й от трупата, от самата себе си. Диалогът беше остроумен и забавен, на места доста остричък и типично американски, ала сюжетът на една пълна с превратности любовна история беше разбираем за всички.
Когато свърши, Ив започна да брои излизанията на артистите за поклон, бурно аплодирани от публиката.
— Дванадесет — обърна се сияеща към Александър. — Цели дванадесет пъти! Мина добре. Наистина много добре. Ще трябва само малко да променя темпото във втора сцена, там в началото има една мудност, която…
— Тази вечер никакви промени — хвана я той за ръка и я изведе от ложата. Трима бодигарда стояха на пост. Тя се опита да не ги забелязва, да мисли само за пиесата.
— Не зная как ще изтърпя до утрешните отзиви. Алекс, не може ли да отидем зад кулисите само за минутка и да…
— Не сега.
Близо следвани от охраната, те слязоха по стълбището. Навън ги дебнеше тълпа репортери, светкавици, фотоапарати, държани под око от силите за сигурност. Безпрепятствено се добраха до лимузината.
— Толкова бързо свърши — отпусна се Ив на седалката и се облегна назад. Все още се намираше под впечатление на представлението, играта на актьорите, реакцията на публиката. — Искаше ми се да продължава и продължава, въпреки че страшно се притеснявах. Струваше ми се, че всички гледат в нас.
— Неудобно ли се чувстваше?
— Малко.
— Не си ли уморена?
— Не. Честно — усмихна му се тя и пое дълбоко дъх. — Чувствам се невероятно. Навярно точно като Пепеляшка пет минути преди полунощ.
— Дотогава има още час. Бих искал да го прекараш с мен.
— До последната секунда.
Когато се прибраха, дворецът беше притихнал. Той я съпроводи до горе, но вместо към нейните стаи я поведе към своите покои. Имаше маса, сложена за двама, със свещи, премигващи в кристални свещници. Този път свиреха цигулки — нежно и чувствено.
— Сега вече наистина се чувствам като в приказка.
— Бях го предвидил за по-преди, за вечерта, когато… Когато трябваше да се видим в театъра.
Ив докосваше цветята в ниската кристална купа на масата.