— Така ли? — обърна се бързо, едновременно учудена и развълнувана. Нима мъж, който имаше намерение да сложи край на една връзка, подготвяше подобен декор? Едва ли, дори ако този мъж бе принц. — Защо?
— Явно не очакваш от мен особена романтика, щом си толкова изненадана. Май трябва да положа повече старания в тази насока. — Алекс се приближи, привлече я към себе си и я целуна така, както бе копнял дни наред. — Мислех, че ще те загубя — каза с пресипнал от вълнение глас, взе дланите й и зарови лице в тях. — Допуснах толкова много грешки спрямо теб, но тази…
— Алекс, недей. След като не ми даваш да обвинявам себе си, че доведох Ръс тук, защо ти ще се виниш за това, което той е сторил?
— Също и за това, което ти стори. — Алекс свали ръцете й от лицето си, после обрамчи нейното в шепи. — Докато съм жив, няма да забравя как се хвърли пред мен да ме спасиш. Хиляди пъти го преживявам отново и всеки път успявам да те бутна навреме встрани.
Имаше толкова болка и горчивина в гласа му, че истината излезе от устата й без сянка на драматизъм:
— Ако те беше убил, мислиш ли, че би ми се искало да живея? Ти си всичко, което има значение за мен. Обичам те толкова отдавна, много преди изобщо да съзнавам какво е любов.
Въздишката му излезе като молитва. Никакви грешки повече, зарече се. Тя не само му бе дала нов живот, а и причина да го живее.
— Ще седнеш ли? — покани я.
— Само, моля те, не искам отново да ми благодариш. Ще ми дойде прекалено.
— Ив, седни. — В гласа му се усети нетърпение.
Това й допадна повече и тя се подчини.
— Добре, седнах. Но не разбирам защо тук ме държат гладна?
— Ще имаш каквото пожелаеш за вечеря, след като свърша едно нещо.
Той нервничеше. Изчака, докато малко се успокои, и коленичи пред нея. Очите й се разшириха смаяно.
— Казах, че няма да ти коленича. Ала този път моментът го изисква.
Извали малка кутийка от джоба си, а Ив дръпна ръка и я стисна в юмрук.
— Алекс, нали вече ми направи подарък. — Обикновено равният й уверен глас сега потрепваше.
— Това не с подарък. Това е молба, най-голямата, която бих могъл да ти отправя. Исках да го направя по-рано, но ми се струваше твърде невъзможно да се надявам.
Сърцето й се разтуптя, ала тя продължи да стиска пръсти.
— Човек не знае, преди да опита.
Той се засмя, взе ръката й и разтвори пръстите й.
— Винаги ме изненадваш с по нещо. Ив, каня се да искам от теб повече, отколкото аз самият мога да дам. Мога единствено да ти кажа, че ако се съгласиш, ще сторя всичко, което е в моята власт, за да те направя щастлива. — Сложи кутийката върху дланта й и зачака.
Тя първо си пое дълбоко дъх. Не бе от благородническо потекло, нито с кралска кръв. На равна нога, спомни си собственото си условие. Сега имаше шанс то да стане действителност. Отвори я и видя пръстен с диаманти и сапфири — същите като на огърлицата Не е подарък, повтори мислено думите му. А молба.
— Беше на майка ми. Когато казах на баща ми, че възнамерявам да ти направя предложение, той помоли да ти дам този пръстен. Това не е само пръстен, Ив. Мисля, че са ти ясни някои от задълженията и очакванията, които той налага, но не само към мен, а към страната, те ще станат и твои. Моля те, не казвай още нищо. — Гласът му бе нервен, по-скоро се долавяше неувереност и страх в него. За първи път го чуваше такъв. Прииска й се да протегне ръка и да го погали, ала не помръдна. — От много неща ще трябва да се откажеш. Хюстън ще стане само едно място, което би могла да посещаваш. Трупата ги… Тук има театър и възможност да организираш нова трупа в Кордина, но на предишното ще се сложи край. Остава ти писането, може би то донякъде ще компенсира всичко останало, което се налага да загърбиш. Свободата ти ще бъда ограничена до степен, каквато е трудно да си представиш. Ще се появят ангажименти — някои съществени, други непоносимо досадни. Каквото вършиш, каквото казваш — всичко ще става обществено достояние, преди още да е направено. И още: докато Дебок е жив, съществува реална опасност. Предприели сме нещо, ала то изисква време, много време, преди Дебок да не представлява вече заплаха. Всичко това трябва да го знаеш и премислиш.
Тя вдигна очи, после върна поглед на пръстена, който си лежеше върху кадифената подложка.
— Май се стараеш да ме разубедиш.
— Просто искам да си наясно за какво те моля.
— Ти си честен и разсъдлив човек, Александър — отвърна Ив, след като отново си пое дълбоко дъх. Един предмет зад гърба му привлече вниманието й. Хрумна й нещо, но не се усмихна. За момента остана сериозна. — Нека в такъв случай разгледаме въпроса по същия откровен и разумен начин. — Пресегна се и придърпа везната. — И така, имаме от една страна държавните задължения и отговорности. — От широк съд със стъклени топчета извади пълна шепа и постави две върху едното блюдо на везната. — После идва фактът, че животът ми става публично достояние. Така, липса на лично пространство — сложи тя още едно топче върху същото блюдо на везната.