— Докторе, тръгвай веднага! — каза тя — Трябва да дойдеш незабавно!
Моргенес я изгледа и отстъпи назад.
— Влизай, Рейчъл. Не знам какви среднощни кошмари са те довели, но щом вече си дошла…
— Не, не, глупако! Става въпрос за Сузана! Дойде й времето да ражда, но е много изнемощяла. Страхувам се за нея.
— Кой? Какво? Е, както и да е. Един момент да си взема нещата. Ама че ужасна нощ! Върви, ще те настигна.
— Но, доктор Моргенес, нося ти фенер.
Твърде късно. Вратата се хлопна и тя остана на Стълбището под стичащите се по дългия й нос дъждовни капки. Изруга и зашляпа обратно към помещението на прислугата.
Скоро докторът затрополи по стълбите; изтърсваше водата от наметалото си. Спря на вратата и с един поглед разбра положението: извърнала лице настрана, на леглото лежеше бременна жена и стенеше. Тъмната й коса беше разпиляна по челото и в потния си юмрук стискаше ръката на коленичила до нея млада жена. Откъм краката й стояха Рейчъл и друга възрастна жена.
Възрастната пристъпи към Моргенес, докато той сваляше натежалото си от дъжда наметало.
— Здравей, Елиспет! — промълви той. — Как е положението?
— Боя се, зле, господине. Иначе, знаете, щях да се оправя сама. От часове се мъчи и кърви. Пулсът й е много слаб.
— Хм.
Моргенес се наведе и затършува в чантата си.
— Дай й малко от това — каза той и подаде запушено с тапа шишенце на Рейчъл. — Само една глътка, но гледай да я глътне.
Продължи да рови из чантата си, докато Рейчъл внимателно разтвори стиснатата, трепереща челюст на жената в леглото и наля малко от течността в устата й. В изпълнената с тежка миризма на пот и кръв стая внезапно се разнесе някакъв странен, остър аромат.
— Докторе — каза Елиспет, — не мисля, че можем да спасим и майката, и детето. Ако изобщо можем да спасим някой от тях.
— Трябва да спасите детето — прекъсна я Рейчъл. — Това е дълг на почитащите Бога — така казва свещеникът. Спасете детето.
Моргенес се обърна и я изгледа ядосано.
— Добра жено, почитам Бога по мой си начин, ако нямаш нищо против. Ако спася нея — а не съм казал, че ще мога, — тя винаги може да си роди друго дете.
— Не, няма да може — разгорещено отвърна Рейчъл. — Съпругът й е мъртъв.
Моргенес най-добре би трябвало да знае това, помисли си тя. Рибарят, съпругът на Сузана, често посещаваше доктора, преди да се удави — макар Рейчъл така и да не проумя какво толкова си говореха двамата.
— Е — измънка смутено Моргенес, — винаги може да си намери друг… Какво? Съпругът й?
Докторът внезапно се разтревожи и се втурна към леглото. Изглежда, чак сега осъзна коя лежи там и чий живот изтича заедно с кръвта й върху грубите чаршафи.
— Сузана? — попита тихо той, посегна и обърна изкривеното от страх и болка лице към себе си.
За миг тя разтвори широко очи и отново ги затвори при поредния пристъп на болка.
Моргенес изпъшка — Сузана изстена — и вдигна изкривеното си от гняв лице към Рейчъл и Елиспет.
— Защо никой не ме е уведомил, че на това нещастно момиче му е време да ражда?
— Трябваше да роди чак след два месеца — кротко отвърна Елиспет. — Знаете това. Ние сме също толкова изненадани, колкото и вие.
— А и защо би трябвало да те е грижа, че някаква съпруга на рибар ще ражда? — намеси се Рейчъл. И тя можеше да се ядосва. — И защо обсъждаме това сега?
Моргенес й хвърли кратък поглед и примигна.
— Права си. — Обърна се отново към леглото и каза на треперещата жена: — Ще спася детето, Сузана.
Тя кимна и извика от болка.
Тъничкото пискливо стенание беше все пак плач на живо бебе. Моргенес подаде малкото, изпоцапано с кръв новородено на Елиспет.
— Момче — каза той и отново насочи вниманието си към майката.
Стихнала, тя дишаше по-спокойно, но кожата й беше бяла като мрамор.
— Спасих го, Сузана. Трябваше да го направя — прошепна той.
Ъгълчетата на устните й потрепнаха — може би в опит да се усмихне.
— Знам… — промълви тя с учудващо мек за пресъхналото й гърло глас… — Само… моят Ейлференд… да не беше… — Силите й секнаха и тя млъкна.