Вместо да се открехне, разкривайки шпионина, тежкият тапет се раздра и се свлече като чудовищно колосано одеяло. За един миг Саймън зърна дребно уплашено личице, после тежкият плат го затрупа и го повали на земята. Докато ругаеше и се мъчеше да се освободи от този капан, една кафява фигурка се стрелна покрай него.
До слуха му достигаха шумовете от битката на непознатия с тежката врата, докато той самият се бореше с набития с прах плат, в който се беше омотал. Най-накрая успя да се освободи, изправи се и се спусна стремглаво, за да хване непознатия, преди да се е измъкнал през открехнатата врата. Сграбчи шпионина за палтенцето от груб плат миг преди той да изскочи навън.
Беше ядосан и объркан.
— Кой си ти? — изръмжа Саймън. — Подслушвач такъв!
Пленникът му не отговори, но удвои усилията си да се освободи. Който и да беше, не беше достатъчно голям, за да се изскубне от ръцете на Саймън.
Докато се опитваше да го издърпа обратно през вратата — съвсем не лека задача, — Саймън с изненада позна сукното с пясъчен цвят, което стискаше. Сигурно беше момчето, което подслушваше до вратата на параклиса! Саймън дръпна ожесточено и успя да промъкне главата и раменете му през отвора, така че видя лицето му.
Пленникът беше дребосък с фини, малко остри черти: в носа и брадичката му имаше нещо лисиче, което обаче не отблъскваше. Косата му беше катраненочерна. Заради ниския ръст в първия момент Саймън го помисли за сит — опита се да си припомни историите на Шем, че ако хванеш пука за крака, ще спечелиш гърне със злато, — но преди да успее да се порадва на бленуваното съкровище, зърна изпотени от страх зачервени бузи и реши, че това не е никакво свръхестествено същество.
— Ей, как се казваш? — попита той.
Плененият направи нов опит да се освободи, но явно беше уморен и след миг изобщо престана да се съпротивлява.
— Как ти е името? — настоя Саймън, този път с по-мек тон.
— Малахиас.
Задъханото момче извърна лице.
— Е, Малахиас, защо ме следиш?
Саймън разтърси лекичко рамото му, за да му напомни кой кого е хванал.
Момчето го изгледа навъсено. Очите му бяха съвсем черни.
— Не съм те следил!
Отново извърна лице настрана и Саймън внезапно изпита усещането, че чертите му са му познати.
— Кой си тогава, господинчо? — попита Саймън и посегна към брадичката на момчето, за да обърне лицето му към себе си. — Да не би да работиш в обора или някъде другаде в Хейхолт?
Преди да го погледне още веднъж, Малахиас изненадващо го блъсна в гърдите — неочаквано силно. Саймън изпусна дрехата му, залитна и седна на земята. Докато успее да се надигне, Малахиас се шмугна през вратата и я затръшна, при което бронзовите панти изскърцаха оглушително.
Саймън продължаваше да седи на каменния под с натъртено коляно и натъртен задник и въпиещо за удовлетворение смъртно наранено достойнство, когато, привлечен от шума, от главната зала на Канцеларията дотърча клисарят Барнабас. Спря на вратата като закован и втренченият му поглед се премести от седналия на пода босоног Саймън към разкъсания и смачкан тапет пред стълбището и обратно към Саймън. Клисарят не отрони нито дума, но на всяко от слепоочията му се изду и запулсира вена, а веждите му надвиснаха така, че очичките му се превърнаха в цепки.
Разгромен и посрамен, Саймън седеше на пода и поклащаше глава като пияница, който се е спънал в собствената си чаша и се е стоварил върху котката на господин кмета.
6. Каменната могила. Скалите
За наказание за прегрешението си Саймън беше лишен от службата при доктора и преместен в кухнята.
По цели дни кръстосваше своя затвор от миялнята до помещението за бельо и обратно като ястреб в неумолимо преследване на плячката си.
„Сам си го направих — минаваше му от време на време през ума. — Явно съм точно толкова глупав, колкото твърди Драконката“. „Защо всички ме тормозят така? — ядосваше се друг път. — Сякаш съм някакво диво животно, на което никой не може да има доверие“.
Рейчъл се смили и започна да му възлага дребни поръчки. Дните вече не изглеждаха толкова тягостни, но за него това беше поредното доказателство, че му е писано вечно да си остане товарно добиче. Да тегли и да влачи, докато не остарее и стане негоден за каквато и да било работа. След това ще го заведат в задния двор и Шем ще го цапардоса по главата с дървения си чук.