— Про… простете, отче. — Ханджията се усмихна предразполагащо. Този тук беше поклонник на Ейдон, в състояние сякаш да изтръгне греха от теб, стига да поиска. — Какво ме попитахте?
— Казах, че нямах късмет в кръчмите по всички улици край пристана. Гърбът ме заболя. Дай ми халба от най-доброто, което имаш. — Той пристъпи тежко към една от масите и стовари туловището си върху скърцащата пейка. — Този проклет Абаингат има повече кръчми, отколкото пътища.
Акцентът му, забеляза кръчмарят, беше римърски. Това обясняваше грубоватите черти на розовото му лице: кръчмарят бе чувал да се говори, че римърите имат толкова гъста брада, че им се налага да я бръснат по три пъти на ден — поне малкото от тях, които не я оставят да си расте на воля.
— Ние сме пристанищен град, отче — каза той, докато поставяше халбата пред намръщения чорлав монах. — И покрай всичко, което се случва напоследък… — той сви рамене и го огледа мрачно, — твърде много странници търсят стаи.
Монахът изтри пяната от горната си устна и се навъси.
— Знам. Истинска проклетия. Бедният Лут…
Кръчмарят се огледа притеснено, но еркинландските гвардейци в ъгъла не им обръщаха никакво внимание.
— Каза, че не си имал късмет, отче — смени темата той. — Мога ли да попитам какво търсиш?
— Един монах — изръмжа едрият мъжага. — Един брат-монах и… и едно момче. Претършувах всяко кътче в пристана.
Кръчмарят се усмихна и почна да лъска една метална чаша с престилката си.
— И дойде тук най-накрая? Извини ме, отче, но мисля, че твоят Бог е сметнал за необходимо да те подложи на проверка.
Едрият мъж изпъшка, след което вдигна поглед от бирата.
— Какво искаш да кажеш?
— Те бяха тук, наистина — ако става дума за същите двама.
Доволната усмивка застина върху лицето му, тъй като монахът се надигна залитайки от пейката. Зачервеното му лице се оказа на сантиметри от неговото.
— Кога?
— Преди д-два-три д-дни — не съм сигурен…
— Наистина ли не си сигурен — попита заплашително монахът, — или просто искаш пари?
Той се потупа по наметалото. Кръчмарят не знаеше дали този странен божи човек опипва кесията, или камата си; и без това нямаше особено доверие на поклонниците на Усирис, а и животът му в най-космополитния град на Хернистир не бе променил мнението му за тях.
— О, не, отче, самата истина! Те… бяха тук преди два-три дни. Разпитваха за кораб, който пътува за Пердруин. Монахът беше нисък, плешив. Момчето е слабо, чернокосо. Бяха тук.
— Ти какво им каза?
— Да проверят при „Стария Гейлгиат“ до Еиргид Рам — кръчмата с изрисувано на вратата гребло!
Той млъкна от уплаха, щом огромните ръце на монаха обгърнаха раменете му. Миг след това кръчмарят, също солиден мъж, почувствал се като дете в мощната прегръдка, почти строшила ребрата му, се олюля, едва поемайки си дъх, докато монахът тикаше един златен империал в ръката му.
— Милостивият Усирис да благослови кръчмата ти, хернистирецо! — изрева едрият мъж. — Това е първата ми сполука, откак съм се захванал с това проклето търсене!
И се втурна през вратата, сякаш се спасяваше от обхваната от пламъци къща.
Кръчмарят си пое болезнено дъх и стисна монетата, все още топла от огромната лапа на монаха.
— Абсолютни малоумници са тези ейдонити — измърмори той. — Не са с всичкия си.
Изправена до перилата, тя наблюдаваше изчезващия в мъглата Абаингат. Вятърът рошеше ниско подстриганата й черна коса.
— Брат Кадрах! — извика тя. — Ела тук. Има ли по-възхитителна гледка?
И посочи разширяващата се ивица зелен океан, която ги отделяше от брега. Чайките кръжаха и издаваха пронизителни писъци над разпенената водна диря.
Монахът махна вяло с ръка. Беше клекнал до куп празни бурета.
— Наслаждавай се… Малахиас. Не съм голям любител на морето. Бог ми е свидетел, че не се надявам това пътуване да промени нещата.
Той избърса водните пръски — или потта — от челото си. Не беше близвал вино, откак бяха стъпили на кораба.
Мириамел вдигна очи и забеляза, че двама моряци я наблюдават с любопитство. Наведе глава и отиде да седне до монаха.
— Защо тръгна с мен? — запита тя след малко. — Все още не мога да си го обясня.
Монахът не я погледна.
— Защото милейди ми плати.
Мириамел придърпа качулката над главата си.