— Кой застава пред Кралицата на Хикеда’я? — попита тя. Прекрасно знаеше отговора.
— Елиас, Върховният крал на Остен Ард — отвърна неясният силует. — Реших да приема условията на твоя господар.
Думата „господар“ я жегна.
— Човеко — проговори най-после тя с кралска невъзмутимост, — каквото искаш, ще ти бъде дадено. Но ти изчака дълго… прекалено дълго.
— Имаше…
Силуетът се олюля, сякаш едва се крепеше на краката си. Колко тленни, колко безпомощни бяха тези простосмъртни! Как бяха успели да причинят такива пакости!
— Мислех — продължи той, — че нещата ще са… различни. Сега се подчинявам.
— Разбира се, че ще се подчиниш. И ще получиш обещаното.
— Благодаря ти, кралице. А в замяна аз ще ти дам обещаното…
— Разбира се, че ще го дадеш.
Тя отпусна ръка и видението изчезна. С пристигането Му дълбините на Кладенеца се обляха в червено. Щом Той я взе, Арфата звънна в триумфиращи звуци.
— Не… не искам да умра… — хриптеше Гримрик.
С изскочилата по устата му кървава пяна и разкривените зъби в зиналата уста приличаше на уловен и ръфан от побеснели хрътки заек.
— Толкова… толкова е студено… — Той потрепери.
— Кой беше? — изкрещя уплашеният и паникьосан Саймън.
— Който и да е — измърмори пребледнелият Хейстън, наведен над улучения си земляк, — сгащиха ни в капан.
— Трябва да се измъкнем! — отсече Слудиг.
— Омотайте наметалата около ръцете си — нареди Бинабик, докато сглобяваше от тояжката си тръбата за издухване на стрели. — Нямаме щитове, но това ще свърши някаква работа.
Без да каже нито дума, Джирики прескочи Хейстън и падналия Гримрик и приближи изхода. Стиснал зъби, Ан’най го последва.
— Принц Джирики… — опита се да го спре Бинабик, но ситът не му обърна внимание.
— Хайде — настоя Слудиг. — Не можем да ги пуснем сами.
И измъкна меча си изпод наметалото.
Преди да тръгнат след ситите към изхода на пещерата, Саймън погледна меча Трън. Бяха изминали толкова дълъг път, за да го намерят — щяха ли да го загубят сега? Ако успееха да се измъкнат, но пътят им към пещерата бъдеше отрязан и не можеха да се върнат? Постави ръка върху дръжката му и отново усети странното потръпване. Дръпна и за негово изумление тя се намести в дланта му. Тежестта на меча беше колосална, но с усилията на двете си ръце той успя да го повдигне от вкочанения под на пещерата.
Какво беше това? Зави му се свят. Двама яки мъжаги не успяха да го помръднат, а той успя! Магия?
Саймън внимателно помъкна дългия тежък меч натам, където стояха останалите. Хейстън развърза наметалото си, но вместо да го навие за защита около ръката си, внимателно покри Гримрик. Раненият се закашля и избълва още кръв. Двамата еркинландци плачеха.
Преди Саймън да успее да им каже за меча, Джирики пристъпи върху скалистата площадка пред пещерата като самоуверен фокусник.
— Покажете се! — извика той и ледените стени на долината отекнаха в отговор. — Кой напада групата на принц Джирики и-Са’онсерей, син на Шима’онари и потомък на династията на Годишния танц? Кой ще посмее да воюва със Зида’я?
В отговор по стръмните стени на долината се спуснаха десетина фигури и застанаха на стотина метра от основата на Дървото. Всички бяха въоръжени, всички изглеждаха разгневени и носеха бели наметала с качулки, а на гърдите си триъгълника на Стормспайк.
— Норни? — задъха се Саймън, за миг забравил за меча, който бе понесъл.
— Тези не са Хикеда’я — отсече Ан’най. — Това са простосмъртни, които изпълняват заповедите на Утук’ку.
Един от тях пристъпи вдървено напред и Саймън позна загорялата от слънцето кожа и светлата брада.
— Вървете си, Зида’я — изрече Инген Джегер. Гласът му бе провлечен и хладнокръвен. — Ловците на кралицата не търсят свада с вас. Става дума за простосмъртните, които се крият отзад и отдавна ми се пречкат — на тях не е разрешено да напуснат това място.
— Те са под моя закрила, простосмъртни човече. — Принц Джирики потупа меча си. — Връщайте се и сядайте под масата на Утук’ку — тук няма да получите огризки.
Инген Джегер кимна.
— Така да бъде.
Махна небрежно с ръка и един от неговите хора извади светкавично лък и пусна стрела. Джирики отскочи встрани и дръпна Слудиг, който бе застанал точно зад гърба му. Стрелата се строши в една скала до отвора на пещерата.