Неизмеримата мощ и омраза, стаени в глухия му глас, накараха много от воините да заплачат и да се спуснат от стените към замъка под тях. Докато Джосуа стоеше безмълвен над портата, един пронизителен вик се извиси над стоновете и уплашените шепоти на наглимундците.
— Копачи! В крепостта има копачи!
Принцът се извърна, привлечен от някакво раздвижване до себе си. Деорнот се изкачи, преплитайки крака, и застана до него.
— Градините на крепостта гъмжат от букени — промълви младият рицар.
Очите му се разшириха, щом погледна надолу към белите конници.
Принцът пристъпи напред.
— Говориш сякаш за отмъщение — извика той към бледата тълпа долу. — Но това е лъжа! Вие идвате по нареждане на Върховния крал Елиас — един простосмъртен. Вие служите на простосмъртен. Хайде. Сторете най-голямото зло! Ще разберете, че не всички пирони на Наглимунд са ръждясали и че нашето желязо все още може да умъртвява сити!
Оределите на стената воини се пооживиха. Конникът-водач смуши коня си крачка напред.
— Ние сме Червената ръка! — В гласа му прозвуча гробовен хлад. — Не служим на никого, освен на Инелуки, Господаря на бурите. Тук сме по своя собствена воля — така както смъртта ви ще си е вашата собствена смърт!
Той размаха копието над главата си и барабаните гръмнаха отново. Пронизително ревнаха рогове.
— Докарайте фургоните! — викна от покрива Джосуа. — Блокирайте вратата! Ще се опитат да я съборят!
Но вместо да докарат таран и да се опитат да строшат тежкото желязо и яките греди на портата, норните останаха безмълвни на местата си — наблюдаваха как петимата конници бавно пристъпват напред. Един от стражите върху стената стреля. Последваха го двайсетина други, но стрелите, улучили ездачите, просто преминаха през тях: призрачните конници дори не спряха.
Думкаха яростни барабани, стенеха и пищяха гайди и тръби. Осветявани от време на време от блесналите светкавици, конниците слязоха на земята и закрачиха към портата.
Водачът смъкна качулката си със смразяваща решителност. Бликна алена светлина. Той откъсна качулката и сякаш се преобърна наопаки; превърна се в безформено огнено сияние. Останалите направиха същото — пет огромни безлики силуета с блещукащи очертания, по-високи от два човешки боя и потрепващи в аленочервени копринени отблясъци.
Щом водачът вдигна ръце и опря огнените си длани върху портата, на безокото му лице зейна черна уста.
— Смърт! — изрева той и гласът му сякаш разтърси стените до основи.
Металните панти се нажежиха до оранжево.
— Хей ма’акаджо-ша!
Масивните греди почерняха и запушиха. Теглейки като обезумял за ръката вцепенения Деорнот, Джосуа скочи върху стената.
— Т’си анх пра Инелуки!
Докато воините се блъскаха с крясъци надолу по стълбите, блесна ярка светлина, чу се оглушителен трясък, по-силен от барабанен гръм, и непоклатимата порта избухна в пушещи и пламнали трески. Те се посипаха, съскайки като смъртоносен дъжд, а стената се сгромоляса, стоварвайки се върху опитващите се да се спасят мъже.
През димящия отвор нахлуха бронирани норни. Някои носеха дълги дървени или кокалени тръби с прикрепени към краищата им главни. От тръбите хвърчаха огромни пламъци и превръщаха бягащите воини в подскачащи, стенещи факли. Гигантски тъмни фигури си проправяха път по чакъла: като размахваха дълги, обковани с желязо тояги в косматите си ръце и ревяха като мечки-стръвници, хунен трошаха всичко по пътя си. Потрошени тела се мятаха като кегли около тях.
Преодолели сковаващия страх, някои от воините се втурваха храбро в битката. Един от гигантите рухна, прободен с две копия в корема, но само миг след това копиеносците вече бяха мъртъвци, целите окичени с белоперестите стрели на норните. Надавайки диви крясъци, призрачните норни връхлитаха неспирно през димящия пролом.
Деорнот дръпна потресения Джосуа към вътрешната крепост. Почернялото от сажди лице на принца бе омазано със сълзите и кръвта му.
— Елиас е посял зъбите на дракона — задъхано каза Джосуа, докато Деорнот го дърпаше покрай един воин, от чието гърло излизаха гъргорещи звуци.
На Деорнот му се стори, че позна младия копиеносец Остраел, който ги охраняваше при срещата с краля, погребан под гърчещите се черни тела на двайсетина копачи.