Проснати под проливния дъжд направо в калта в края на градината, Джосуа и Странгиард се взираха с присвити очи.
— Вратата на караулното е затворена — каза Джосуа. — Може и да успеем да прекосим невредими открития двор, но ако е залостена сме обречени. Няма да можем да я разбием бързо.
Странгиард потръпна.
— Дори и да го направим, след това няма… няма да можем да я залостим отвътре.
Джосуа погледна Деорнот, който не каза нищо.
— Все пак — прошепна принцът — тъкмо затова сме тук. Вземаме разстоянието на бегом.
И всички хукнаха. Двамата великани, единият от които бе забил зъби във врата на другаря си, се търкаляха на земята, сплетени в невиждана битка като богове от праисторически времена. Без да забележи притичващите край тях човешки същества, единият пририта от болка и масивният му крак просна арфиста Санфугол в калта. Изорн и старият Таусър моментално притичаха назад и го вдигнаха; в същия момент от другия край на двора до слуха им достигна пронизителен възбуден крясък.
Бяха привлекли вниманието на десетина норни, двама от които яхнали бели коне. Щом видяха групичката на принца, те нададоха оглушителни викове и препуснаха напред покрай вече безжизнените гиганти.
Изорн стигна до вратата и я дръпна. Тя се отвори, но докато обхванатите от ужас хора се блъскаха да влязат вътре, първият ездач връхлетя, насочил дългото си копие напред.
Чернобрадият Айнскалдир се втурна ръмжейки като побеснял пес напред, приклекна светкавично под удара на копието, подскочи и се метна откъм едната страна на норна. Сграбчи развятото му наметало и го дръпна с все сила, като се търкулна на земята и събори врага със себе си. Останалият без ездач кон се плъзна върху влажния калдъръм. Айнскалдир коленичи над падналия норн, стовари с все сила брадвата си върху него и повтори удара. Бе ослепял за случващото се около него и за малко вторият ездач да го прониже с копието си, ако Деорнот не бе грабнал един капак от каца — запрати го по норна и го събори от коня върху един жив плет. Ревящите пешаци вече връхлитаха, когато Деорнот издърпа обезумелия Айнскалдир от накълцаното туловище на норна.
Вмъкнаха се през вратата на броени крачки пред нападателите си и Изорн и други двама успяха да я затръшнат. Копията изтрещяха по масивното дърво; миг по-късно един от норните изкрещя нещо с пискливия си, стържещ глас.
— Брадви! — обади се Джарнауга. — Поне дотолкова познавам езика на Хикеда’я. Отиват за брадви.
Странгиард! — викна Джосуа. — Къде е проклетият тунел?
— Много е… много е тъмно — отвърна с разтреперан глас свещеникът.
Стаята наистина бе осветена единствено от колебливите оранжеви отблясъци между гредите на тавана. Под прихлупения покрив се събираше пушек.
— Мисля… мисля, че е до южната стена…
Айнскалдир и още няколко души се втурнаха и задърпаха тежките гоблени.
— Вратата! — изрева Айнскалдир. — Заключена е — добави след миг.
Ключалката на масивната дървена врата беше празна. Джосуа се вторачи в нея и в същия момент през вратата към вътрешния двор се показа върхът на забита отвън брадва.
— Строшете я — изкомандва той. — Останалите да струпат, каквото намерят, пред другата врата.
За броени секунди Айнскалдир и Изорн строшиха резето. В следващия миг избиха вратата от пантите и се втурнаха по стръмния коридор. Още едно парче от вратата зад тях се отцепи.
Пробягаха неколкостотин метра, като по-здравите помагаха на по-немощните. Накрая един от придворните се свлече ридаейки на земята, неспособен да продължи. Изорн понечи да се върне, но майка му Гутрун, самата тя залитаща от умора, му махна с ръка.
— Остави го. Може да продължи и сам.
Изорн я изгледа строго и сви рамене. Продължиха по наклонения каменен тунел и чуха, че мъжът се надигна и ги последва с ругатни.
Щом стигнаха вратата — мрачна и масивна на светлината на единствената факла, извисяваща се от пода чак до тавана, — зад тях отекна глъчката от преследвачите им. Страхувайки се от най-лошото, Джосуа протегна ръка към металната халка и дръпна. Вратата се люшна навътре под глухия стон на пантите.
— Слава на Усирис — промълви Изорн.
— Изкарайте жените — нареди Джосуа и двама от воините изпълниха за секунди заповедта, като ги избутаха през огромната врата.